Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Навъсеният колар го остави пред главната порта на Мал Зет, след това хвърли небрежно ножа в краката му и го изгледа с присвити очи.
— Не изглеждаш никак добре — отбеляза той. — Трябва да отидеш на лекар или при някакъв лечител.
Балска изсумтя пренебрежително и заяви:
— Хората обезателно пукват, щом попаднат в ръцете на докторите. Ако пък случайно успеят да оздравеят, си тръгват оттам с празни кесии.
— Прави каквото щеш. — Коларят сви рамене и вкара каруцата си в града, без да се обръща.
Балска го изпрати с няколко ругатни, изречени шепнешком, наведе се, взе си ножа и влезе в Мал Зет. Известно време се въртя насам-натам, опитвайки се да се ориентира, и накрая спря един мъж, облечен в моряшки дрехи.
— Извинявай, приятелю — подхвана той дрезгаво, защото наистина го болеше гърлото. — Има ли наблизо някое местенце, където човек би могъл да обърне няколко чаши грог на разумна цена?
— Опитай в „Червеното куче“ — отговори морякът. — На втората пресечка след ъгъла.
— Благодаря, приятелю.
— Като те гледам, не си особено добре.
— Пипнал съм някаква простуда — отвърна Балска с беззъба усмивка. — Не е нещо, което няколко чаши грог да не оправят.
— Наистина е така, дявол да го вземе — съгласи се морякът със смях. — Грогът е най-доброто лекарство на света.
„Червеното куче“ беше мрачна кръчма, направена така, че да напомня кораб. Таванът беше нисък, с дебели греди, а прозорците бяха като илюминатори. Собственикът беше безцеремонен мъж с червендалесто лице, с татуировки на двете ръце. Речта му бе изпъстрена с прекалено много моряшки жаргон и отначало Балска се поизнерви, ала след три чаши грог вече нямаше почти нищо напротив. Възпаленото гърло го отпусна, стомахът се успокои, а треперенето на ръцете му престана. Ала главата все още продължаваше да го боли до пръсване. Балска изпи още две чаши грог, след това заспа, отпуснал глава на масата.
— Хайде, приятелче. Време е да затварям — рече собственикът на „Червеното куче“ и го разтърси за рамото.
Балска се надигна, примигна и измърмори дрезгаво:
— Сигурно съм дремнал няколко минути.
— По-скоро бих казал, че спа дълбоко няколко часа, приятелче. — Съдържателят се прозя и го пипна по челото. — Направо гориш. По-добре иди да си легнеш.
— Къде мога, да намеря някое добро място с евтина стая? — попита Балска и се надигна несигурно. Гърлото го болеше ужасно и стомахът му отново сякаш беше пълен с камъни.
— Опитай третата врата нагоре по улицата. Кажи им, че аз те пращам.
Балска кимна, купи си една бутилка, за да се отблагодари на съдържателя, задигна едно острие за харпун от стената, докато се обръщаше, и на излизане подхвърли:
— Хубава кръчма. Харесва ми как си подредил всичко тук.
Мъжът с татуировките гордо кимна.
— Хрумването е изцяло мое. Реших, че моряците и на сушата искат да виждат онова, което е постоянно пред очите им и се е превърнало в техен втори дом — сигурен съм, че биха желали да си пийнат на такова местенце дори когато се намират далеч от морето. Ела пак.
— Разбира се, че ще дойда — обеща Балска.
Изтече половин час, докато намери самотен минувач, поел със забързани стъпки към дома, навел глава и пъхнал юмруци дълбоко в джобовете си. Балска тръгна дебнешком подире му. Подметките на обувките му бяха направени от корабни въжета и не вдигаха никакъв шум по калдъръма. След малко, когато минувачът зави в една тъмна уличка, Балска изтича безшумно след него и заби харпуна в тила му. Мъжът се строполи като заклан вол. Балска бе участвал в достатъчно много сбивания на кораба и в свади в различни кръчми, затова знаеше точно как и къде да удари. Той обърна човека по гръб, удари го още веднъж, за да е сигурен, че онзи няма да скочи, след това започна методично да пребърква джобовете му. Намери няколко монети и един хубав нож. Прибра монетите в собствения си джоб, пъхна ножа в колана си и издърпа трупа по-далеч от обсега на светлината. След това излезе от уличката, подсвирквайки си стара моряшка песен.
На следващия ден се почувства много по-зле. Главата му пулсираше от болка, гърлото му беше така възпалено, че вече не можеше да приказва. Беше сигурен, че има по-висока температура от вчера, носът му течеше. Наложи се да отпие три дълги глътки от бутилката, за да успокои стомаха си. Знаеше, че трябва да излезе и да си купи нещо за ядене, ала от мисълта за храна му призля. Отпи отново от бутилката, отпусна се на мръсното легло в евтината стая, която беше наел, и потъна в неспокоен сън.