Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Добре. Върви да видиш дали още можеш да крещиш както преди години. Намери някой полковник, чиято интелигентност не е съвсем закърняла. Кажи му да изостави някоя област от столицата, която вече е обхваната от пламъци и да събори достатъчно къщи около нея. Така ще попречи на огъня да се разпространи. Кажи му, че ще го произведа в чин генерал, ако успее да спаси поне половината от Мал Зет.
— В случай че не се зарази и не умре — измърмори един от генералите.
— Войниците затова получават заплатата си, господа — за да рискуват. Когато зазвучи тръбата, трябва да атакуваш. А тъкмо в този миг аз надувам бойната тръба.
— Да, ваше величество — отвърнаха военните в един глас, обърнаха се чевръсто, тракнаха токове и напуснаха залата.
— Това беше умна идея, Гарион — каза с благодарност Закат. — Благодаря ти. — И се отпусна безкрайно уморен в едно кресло.
— Просто проява на здрав разум. — Гарион сви рамене и също седна.
— От кралете и императорите не се очаква да притежават здрав разум. Това е нещо, което се среща много често сред обикновените хора.
— Трябва да поспиш малко, Закат — каза му сериозно Гарион. — Изглеждаш като човек, който е изразходвал последните си запаси от енергия.
— О, богове! — възкликна Закат. — Точно сега бих дал половината Каранда за няколко часа сън — разбира се, вече не разполагам с тази част от Каранда.
— В такъв случай върви да спиш.
— Не мога. Имам прекалено много работа.
— С какво ще помогнеш, ако се строполиш от изтощение на пода? Генералите ти могат да поемат грижата за редица неща, докато се събудиш. Та иначе за какво са ти?
— Може би имаш право. — Закат се отпусна още повече в креслото си. — Какво си наумил да ме попиташ? Сигурен съм, че посещението ти при мен не е просто проява на добро отношение, нали?
— Ами — подхвана Гарион, опитвайки се гласът му да прозвучи по съвсем обичаен начин. — Дурник се тревожи за конете. Разговаряхме с леля Поул — лейди Поулгара — и тя не е съвсем сигурна дали се заразяват от чума, или не. Дурник ме помоли да те попитам дали ще е възможно да изведем животните от общата конюшня и да ги вържем в близост до източното крило, където ще можем да ги наглеждаме.
— Конете ли? — попита Закат, без да може да повярва на ушите си. — И Дурник се тревожи за конете в такова време?
— Трябва да разбереш характера му — отвърна Гарион. — Той е човек, който се отнася към отговорността си особено сериозно. Възприема грижата за животните като свой дълг и според мен и аз, и ти можем само да му бъдем благодарни за това.
Закат се засмя уморено.
— Легендарните сендарски добродетели — рече той. — Чувство за дълг, честност, практичност. — Той сви рамене. — Защо не? Ако това ще ощастливи Дурник, той може да заведе конете ви в коридорите на източното крило на двореца и да ги използва като конюшня.
— О, не мисля, че би поискал тъкмо това — отговори Гарион след кратък размисъл. — Една от сендарските добродетели, която пропусна да споменеш, е чувството за благоприличие. На конете не им е мястото вкъщи. Освен това — добави кралят на Рива — мраморните подове могат да наранят копитата им.
Закат се усмихна едва-едва.
— Истинско удоволствие е човек да приказва с тебе, Гарион. Понякога си толкова сериозен и за най-дребните неща.
— Но всичко се състои от най-дребни неща, Закат — отговори Гарион с поучителен тон, след това погледна изтощения владетел. Съжаляваше, че е принуден да мами човек, когото истински харесваше. — Ще се справиш ли?
— Очаквам, че ще оцелея след всичко това — отвърна Закат. — Виждаш ли, Гарион, една от най-големите тайни на този свят е, че тъкмо хората, които отчаяно желаят да останат живи, умират. Тъй като на мен ми е все едно дали ще живея, или ще кажа „сбогом“ на света, вероятно ще доживея до сто години.
— Не бих използвал това суеверие като основа, върху която да градя плановете си — каза Гарион. След това му хрумна някаква мисъл. — Би ли те наскърбило, ако заключим вратите на източното крило, докато всичко това отмине? — попита той. — Не се страхувам дали аз ще се разболея, или не. Загрижен съм за Се’Недра, Лизел и Ерионд. Здравето на нито един от тях не е особено цветущо, а пък леля Поул каза, че именно енергията и издръжливостта помагат на хората да оцелеят.
Закат кимна.
— Това е разумна молба. И особено добро хрумване. Нека защитим дамите и момчето, ако това въобще е възможно.
Гарион се изправи и каза:
— Трябва да поспиш.
— Нямам време. Трябва да мисля за безброй неща.
— Ще помоля някого да изпрати Андел при тебе — предложи Гарион. — Ако тя е наполовина толкова добра, колкото смята Поулгара, ще може да ти даде нещо, което ще ти помогне да заспиш. — Той погледна изтощения си събеседник, когото вече почти смяташе за свой приятел. — Известно време няма да се виждаме — добави кралят на Рива. — Желая ти добър късмет. И опитай да се погрижиш за себе си, обещаваш, нали?