Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Филип я взе. Изглеждаше по-добре.
— Сали, обърни се, моля те. Искам да видя дали нямаш крила на гърба си.
Тя се изчерви.
Филип отпи една глътка, след това още една. Междувременно Дон Алфонсо бе наловил половин дузина риба в реката и сега я печеше на шиш на огъня. Миризмата на печена риба се разнасяше надалеч.
— Странно е, че нямам никакъв апетит — каза Филип.
— Не е необичайно за човек, премалял от глад — успокои го Том.
Дон Алфонсо им поднесе рибата върху листа. Ядяха мълчаливо. По едно време Филип заговори:
— Ето ни всички тук. Едно малко семейно обединение в хондураската джунгла. — Той се огледа, очите му блестяха, после произнесе: — „G“.
Настъпи тишина, след което Върнън прошепна:
— „H“.
— „O“ — каза Том.
— „S“ — завърши Филип.
Помълчаха замислени.
— Дяволите да го вземат: „T“ — извика Върнън.
— Върнън трябва да измие чиниите! — иззлорадства Филип.
Том се обърна да обясни на Сали:
— Това е една игра, която обичахме да играем — произнесе той с глупава усмивка.
— Вече наистина вярвам, че сте братя.
— Нещо такова — каза Върнън. — Освен ако Филип не е магаре.
Филип се изкикоти:
— Бедният Върнън. Ти винаги оставаше последен в кухнята, нали?
— Радвам се, че си по-добре — погледна го Том.
Филип обърна към него хлътналото си лице:
— По-добре съм.
— Май се каниш да ни кажеш какво се случи?
Лицето на Филип стана сериозно и цялата му дяволитост изчезна:
— Това е история, която идва от сърцето на мрака. Сигурни ли сте, че искате да я чуете?
— Да — каза Том. — Искаме да я чуем.
42.
Филип грижливо напълни лупата си от кутията с Дънхил Ърли Морнинг и я запали. Движенията му бяха бавни и замислени.
— Единственото нещо, което не ми взеха, беше тютюнът ми и лулата, слава Богу. — Той бавно пусна едно облаче. Очите му бяха притворени, сякаш се опитваше да събере мислите си.
Том използва случая, за да разгледа лицето му. Сега, когато бе чисто, можеше да разпознае фините, аристократични черти на брат си. Брадата му придаваше леко разпуснат вид, с което невероятно много заприличваше на баща им. Но лицето все пак беше различно: нещо се бе случило на брат им, нещо толкова ужасно, че бе състарило чертите му.
Филип отвори очи и започна:
— След като ви оставих двамата, взех полет обратно за Ню Йорк и потърсих стария приятел на татко, Маркъс Аурелиъс Хаузър. Предполагах, че той ще знае най-добре къде може да е отишъл татко. Открих го — изтупан, парфюмиран простак. Само след два телефонни разговора той успя да разбере, че татко е тръгнал към Хондурас, затова сметнах, че е подготвен и го наех. Излетяхме за Хондурас; той организира експедиция и нае дванайсет войници и четири лодки. Финансира начинанието, като ме принуди да продам прекрасния малък акварел на Паул Клее, който татко ми даде…
— О, Филип — не издържа Върнън. — Как можа?
Филип затвори уморено очи. След малко продължи:
— И така, всички се отправихме към Брус и се качихме на канутата, за да пресечем реката. Наехме водач в някакво забутано селце и се насочихме отвъд блатото Миамбар. Зализаното с брилянтин копеле е било планирало всичко предварително. Той е от онези извратени, дребни фюрерчета — садисти, но аз късно го разбрах. Окова ме във вериги като куче. А водачът ни беше хвърлен в блатото и нахрани пираните. Хаузър се зае да организира убийството ви.
Тук гласът му изтъня и той смукна няколко пъти от лулата си. Кокалестата му ръка трепереше. Историята беше разказана с характерното за Филип перчене.
— След като ме оковаха, Хаузър остави петима главорези отвъд Лагуна Негра, за да ви причакат и да ви убият. Ние, заедно с другите войници тръгнахме нагоре по Макатури и стигнахме чак до Водопадите. Никога няма да забравя момента, в който ония се върнаха. Бяха останали само трима и от бедрото на единия стърчеше стрела. Чух всичко, което разказаха. Хаузър беше бесен и отведе мъжа настрана, след което го застреля в главата от упор. Разбрах, че са убили двама души и бях сигурен, че единият от вас е мъртъв. Трябва да ви кажа, братлета, че когато дойдохте, си помислих, че съм умрял и отивам в рая — един вид, че вие сте комитетът по посрещането ми. — Той се засмя сухо. — Оставихме лодките при Водопадите и продължихме по татковите следи пеша. Хаузър е в състояние да проследи и мишка в джунглата, ако си го е наумил. Остави ме жив единствено, за да ме използва като разменна монета, когато започне да се пазари с вас. Връхлетяхме група индианци и той уби няколко, а останалите преследва до селото им. Нападна селото и успя да хване вожда. Не съм видял как се е случило, защото ме държеше окован и вързан, но за сметка на това видях резултата.