Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Щом един мъртвец може да пуши, значи е жив — каза Том.
— Света Богородице, ти си прав!
Окастриха клоните на едно дърво. Звукът на брадвата отекваше в гората, но който и да беше човекът отзад, не помръдна.
След като дървото рухна, прехвърлиха го през реката като мост. Дон Алфонсо се взираше подозрително към другия бряг:
— Може да е демон.
Тръгнаха по неустойчивото дърво, използвайки прът. На другия бряг не се виждаше вече никакъв човек.
— Трябва да продължим и да се престорим, че не сме го видели — прошепна Дон Алфонсо. — Сигурен съм, че е демон.
— Това е абсурдно — поклати глава Том. — Имам намерение да проверя.
— Моля те, не отивай, Томас. Той ще ти открадне душата и ще я завлече на дъното на реката.
— Ще дойда с теб — намеси се Върнън.
— Лечителко, ти остани тук. Не искам демонът да отвлече всички ви.
Том и Върнън поеха по брега, оставяйки Дон Алфонсо да мърмори недоволно под нос. Скоро наближиха поляната и заобиколиха дървото.
Там съзряха окаяна човешка отрепка. Съществото седеше, подпряло гръб о дънера, пушеше лула и ги гледаше без да мигне. Не приличаше на индианец, въпреки, че кожата му беше доста тъмна. Дрехите му не можеха да бъдат наречени другояче освен дрипи, а лицето му бе издрано и изпохапано до кръв от насекомите. Босите му крака бяха подути. Той беше толкова слаб, че костите на тялото му изпъкваха гротескно, като на гладуващ бежанец.
Той не реагира на появата им. Просто ги гледаше с хлътналите си очи. Приличаше повече на мъртвец, отколкото на живо същество. После сякаш изведнъж се стресна и започна леко да трепери. Лулата изпадна от устата му и той произнесе с толкова слаб глас, че напомняше повече на шепот:
— Как сте, братя мои?
41.
Том подскочи, беше толкова смаян, когато чу гласа на брат си Филип да излиза от този жив труп. Наведе се да разгледа лицето, но не можа да открие и най-слабата прилика. Отдръпна се ужасен. Ларвите на мухите се гърчеха в страшните язви по гърба на окаяника.
— Филип? — прошепна Върнън.
Гласът изграчи потвърдително.
— Какво правиш тук?
— Умирам. — Той говореше напълно безизразно.
Том клекна и се вгледа в лицето на брат си отблизо. Той беше още толкова ужасен, че не можеше нито да говори, нито да реагира. Сложи ръка върху рамото на брат си.
— Какво се случи?
Мъжът затвори очи за миг, после отново ги отвори.
— По-късно.
— Разбира се. Какви ги върша? — Том се изви: — Върнън, иди и доведи Дон Алфонсо и Сали. Кажи им, че сме намерили Филип и че ще направим лагер тук.
Том продължи да гледа лицето на брат си, без да успее да скрие шока си. Филип беше прекалено спокоен… сякаш вече се бе предал на смъртта. Беше толкова неестествено. В очите му се четеше умиротвореност и пълна апатия.
Дон Алфонсо пристигна и изглеждаше наистина доволен, че са открили човек, а не демон. Веднага се залови да разчиства мястото за лагера.
Когато Филип видя Сали, той извади лулата си и примигна.
— Аз съм Сали Колорадо — каза тя и взе ръката му в своята.
Филип се опита да кимне.
— Трябва да ви почистим и да ви лекуваме.
— Благодаря.
Те го пренесоха до реката, направиха постелка от бананови листа, сложиха го да легне върху тях и го съблякоха. Тялото му бе покрито с рани, много от които се бяха инфектирали, а в някои от тях пълзяха ларви. Ларвите се бяха оказали спасителен дар, тъй като се хранеха със септичната течност и намаляваха вероятността от гангрена. Том видя, че в някои от тях, където ларвите бяха работили, вече се бе появила нова тъкан. Другите не изглеждаха чак толкова добре.
Той погледна брат си, изпълнен с раздиращо състрадание. Нямаха хапчета, нямаха антибиотици, не разполагаха с превръзки. Само с билките на Сали. Измиха го внимателно и го пренесоха обратно до поляната, сложиха го да легне гол върху палмовите листа, близо до огъня.
Сали започна да сортира снопчетата от билки и корени, които беше събрала.
— Сали е лечителка — каза Върнън.
Филип прошепна:
— Бих предпочел инжекция амоксицилин.
— За съжаление, нямаме.
Филип се отпусна върху листата и затвори очи. Том се зае с раните, отстранявайки некрофиралата тъкан, като ги проми и ги почисти от ларвите. Сали ги поръси с билков антибиотик и превърза върху тях счукана дървесна кора, която бе стерилизирала в кипяща вода и после бе изсушила на огън. Изпраха и изсушиха дрипите му, след което го преоблякоха в тях, тъй като нямаха нищо друго. Свършиха чак когато слънцето залязваше. Подпряха го да седне и Сали му подаде чаша билков чай.