Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Том се втурна към Сали, която се опитваше да се изправи. Тя извика, когато го видя:
— Господи, Том, добре ли си?
— А ти добре ли си?
— Какво ти направи? — Тя протегна ръка към лицето му и той внезапно разбра.
— Тази кръв не е от мен, от него е — каза той със слаб глас, навеждайки се над нея. — Дай да погледна гърба ти.
Тя се обърна по корем. Ризата й беше на парцали. Виждаха се четири резки, които минаваха от единия до другия край на плешките. Той свали онова, което бе останало от ризата й.
— Ей, добре съм — произнесе тя глухо.
— Тихо. — Том съблече ризата си и натопи единия й край в близката локва. — Ще те заболи.
Тя стенеше тихо, докато той почистваше раните. Слава богу, не бяха дълбоки — опасността беше преди всичко от инфекция. Той събра малко мъх и направи лапи, които превърза върху раните. После й помогна да седне.
Тя вдигна очи към него и потрепери:
— Мили Боже, целият си прогизнал от кръв. — Обърна се към ягуара, опънат на земята в цялото си златно великолепие, очите му бяха полуотворени. — Убил си го с мачетето?
— Бях извадил мачетето, когато той скочи отгоре ми. Всъщност, сам се наниза… — Том обви ръка около нея. — Ще можеш ли да се изправиш?
— Разбира се.
Тя залитна леко, докато й помагаше да се изправи, но после се съвзе.
— Дай ми пушката.
— Аз ще я нося.
— Не, просто ще я прехвърля през другото си рамо. Ти носи прасето.
Не му се спореше. Върза по-здраво прасето към пръта, повдигна го на рамо и се обърна да погледне за последен път ягуара. Той лежеше в локва кръв, вперил неподвижните си очи в небето.
— Ще има какво да разказваш на коктейлните партита, когато се измъкнем оттук — произнесе Сали с усмивка.
В лагера Дон Алфонсо и Върнън изслушаха историята в пълна тишина. Когато Том най-сетне свърши, Дон Алфонсо сложи ръка на рамото му, погледна го в очите и каза:
— Ти си един побъркан янки, Томасито, знаеш ли го?
Том и Сали се оттеглиха в колибата и Том се зае да обработва раните й с някои от нейните билкови антибиотици. През това време седнала по турски на пода, свалила останките от ризата си, тя я кърпеше с направена от Дон Алфонсо нишка от дървесна кора. Тя гледаше Том с крайчеца на окото, опитвайки се да потисне усмивката си. Най-сетне не издържа и каза:
— Благодарих ли ти вече, че ми спаси живота?
— Няма нужда да ми благодариш. — Том се опита да скрие почервенялото си лице. Не за пръв път я виждаше без риза — отдавна бяха зарязали претенциите за усамотеност — но този път почувства силна еротична възбуда. Той забеляза червенината, която бе плъзнала между гърдите й, щръкналите й зърна. Дали и тя чувстваше същото?
— Да, има нужда. — Тя пусна на пода ризата, която кърпеше, огледа се, протегна ръце и ги обви около врата му, след което го целуна нежно по устните.
39.
Хаузър спря хората си до реката. Отвъд се виждаха сините хълбоци на Сиера Азул, които се издигаха в облаците като изгубения свят на Артър Конан Дойл. Той пресече сечището сам и клекна, за да огледа неясните следи в отдалечения му край. Непрестанният дъжд бе отмил повечето отпечатъци, затова пък му позволяваше да си направи категоричното заключение, че босите следи от стъпки, които вижда, са съвсем пресни — на не повече от няколко часа. По всяка вероятност беше група от шестима души, тръгнали на лов.
Тогава излизаше, че това са индианците, които Бродбент бе взел да му помагат. Никой друг не можеше да издържи да живее в тези затънтени планини.
Хаузър се изправи и се замисли. Щеше да изгуби играта на котка и мишка в тази джунгла. Нищо нямаше да получи, обаче, и ако тръгнеше да преговаря. Оставаше само един възможен и разумен път на действие.
Той даде сигнал на войниците да продължат напред. Те се спуснаха бързо надолу по пътеката, по която бяха минали мъжете. Той беше оставил Филип отзад добре окован и охраняван от един войник. Синът на Бродбент в момента беше твърде слаб, за да продължи напред, същевременно не беше в състояние да избяга, особено с оковите. Беше безобразие да се лиши от работата на един войник, след като само няколко от тях бяха подготвени, но пък когато настъпеше моментът, Филип би могъл да се превърне в добра разменна монета в сделката. Човек не биваше да подценява стойността на един заложник.