Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Предпочитам в момента да не говоря за това, Пери.
— Да не би да е ранена?
— Не, добре е.
— Ако не е физически наранена, тогава може би се е случило нещо лошо с разсъдъка й, а, Пол? — продължи да разпитва адвокатът.
Дрейк не отвърна нищо.
— Не е ли така, Пол.
— Струва ми се, че не.
— Добре де, продължавай с това свое тайнствено поведение — подхвърли раздразнен Мейсън, като се прехвърли от детектива към шофьора: — Не е ли възможно да се кара малко по-бързо?
— И без това съм надул здравата, господин Мейсън.
— Добре де, но можеш да дадеш още малко газ, нали? — не се отказваше той.
Детективът отново погледна в огледалото и ги предупреди:
— Това зад нас със сигурност е патрулна кола, Пери. Могат да тикнат шофьора в затвора за каране с толкова висока скорост.
— Аз ще поема отговорността — упорстваше Мейсън и побърза да повтори на шофьора: — Хайде, дай още малко газ.
Преминаха бързо през Бъркли и стигнаха до предградията, където шофьорът зави рязко наляво. После намали и спря колата пред дълга редица от бунгала с място за паркиране на автомобили пред всяко от тях. Веднага изскочи един мъж, който явно отговаряше за вдигането на бариерата.
— Можем ли да влезем? — попита шофьорът.
— Всичко е наред — отвърна мъжът.
— Покажи ни пътя — помоли го Дрейк.
— Тръгвате направо и ще спрете пред второто бунгало вляво.
Шофьорът потегли бавно напред и скоро след това спря пред второто бунгало.
— Това е, Пери, тя е вътре в това бунгало.
Мейсън се измъкна бързо от колата, пристъпи към вратата на бунгалото и я отвори широко.
Дела Стрийт седеше на люлеещ се стол вътре и четеше списание. Тя погледна учудено нагоре и след това почти изпищя от учудване:
— Шефе!
Мейсън пристъпи напред и разтвори ръце, за да я прегърне.
— Шефе, о, шефе… — повтаряше тя, като се притискаше към него. — Защо трябваше да правиш това?
— Какво да правя? — не разбра той.
— Да ме издирваш и да тръгваш след мен… Сега вече ще бъда принудена да ти кажа… А така не ми се искаше.
— Какво да ми кажеш? — все още не разбираше Мейсън.
— Нима не си се досетил?
Той поклати глава.
— Никога не си тръгвай по този начин от мен, Дела — започна Мейсън и гласът му леко потрепери. — Имам нужда от теб.
— Наистина трябваше да го направя, шефе. Не бих могла… Просто не искам аз да съм човекът, който ще разбие защитата ти.
Мейсън я изгледа изпитателно и в погледа му като че се появи някакво разбиране.
— Дела, ти наистина не би могла… ти няма да… — започна объркано той.
— Да, не бих искала да застана срещу тебе, шефе — кимна тя. — И не бих го направила при никакви обстоятелства. Знам, че законът не ме задължава да свидетелствам, но се опасявах, че вестниците биха могли да използват този мой отказ…
— Законът може да те принуди да свидетелстваш — прекъсна я адвокатът.
— А аз си мислех, че положението на секретарката е точно същото като на адвоката, който не е длъжен да дава показания срещу клиентката си.
— Така е наистина, но това се отнася единствено до поверителна информация — каза Мейсън. — Не така стоят нещата, когато става дума за секретарка, станала свидетел на някакви действия, тя трябва да каже в съда онова, което е видяла. Много добре знаеш какво е отношението ми към прикриването на доказателства, Дела. Ако някога се стигне дотам, че спечеля дело благодарение на такива методи, със сигурност ще се откажа от адвокатската си практика. А сега бързо ми кажи какво точно си видяла.
— Шефе, толкова съжалявам — притисна се към него тя. — Нямаше да го направя, ако не бях сигурна, че така или иначе никой не би ме накарал да свидетелствам. Но нали знаеш как биха погледнали на това репортерите… Затова всъщност не се крия от закона, а от проклетите репортери.
— Колкото повече слушам, толкова по-неясно ми става всичко — намеси се Дрейк. — Бих искал вие двамата да слезете бързо на земята и да ми обясните за какво всъщност си говорите?
— Не разбираш ли, Пол, че тя е… — започна Мейсън.
Изведнъж се чу шум пред вратата на бунгалото. Един от хората на Дрейк извика: „Бой ли искате?“, а след това друг глас му отговори: „Я погледни тук, умнико.“ След това двама души нахълтаха вътре.
— Какво се опитвате да направите вие двамата, дяволите да ви вземат? — извърна се към тях адвокатът.
— Спокойно, Мейсън — каза единият от мъжете и му показа полицейската си значка. — Имаме заповед за арестуването на тази млада жена като свидетел по делото „Щата Калифорния срещу Ана Моър“.
Лицето на Мейсън стана напрегнато. Единият от полицаите хвана Дела Стрийт за ръката.