Случаят с подменената снимка

— Значи това не е била патрулна кола — горчиво изрече Дрейк. — Те са ни проследили. А аз като последен глупак ги доведох право при нея.

— Всъщност аз съм виновен, защото не се досетих — замислено произнесе Мейсън. — Защо не се доверих повече на думите й, дяволите да ме вземат!

— Какво според теб знае тя, Пери? — попита детективът.

Мейсън подпря с длани лицето си и се загледа в пода.

— Господи, именно тя е човекът, който се е обадил в централата, за да съобщи, че има човек зад борда. Трябваше да се досетя още в началото.

— И какво бихме могли да направим сега? — попита приятелят му.

— Нищо.

— Е, тя едва ли би могла да попречи особено на защитата ти — опита се да го успокои Дрейк. — Със сигурност не биха могли да измъкнат нищо от нея. Тя е…

— Тя ще каже истината — прекъсна го Мейсън. — После се изправи и погледна към детектива. — Тя ще каже истината, защото лично аз ще я принудя да го направи — повтори. — Ако клиентката ми наистина е извършила убийство, значи е виновна. Не съществува клиент, който би могъл да накара Дела Стрийт да поеме риска да лъжесвидетелства, за да ми помогне да спечеля. Нима не разбираш това?

— Добре, Пери — опита се да го успокои Дрейк. — Нямам намерение да споря с теб по този въпрос. Просто питах, това е всичко.

— Е, тогава вече знаеш отговора на въпроса си — отвърна Мейсън.

После взе куфара, сложи го върху леглото и започна да събира багажа на Дела.

— Иди на рецепцията, Пол — разпореди на детектива с дрезгав глас. — Провери колко дължи за бунгалото и плати сумата. Трябва да се махаме оттук.

— Ще се опиташ ли да поговориш с нея, преди да застане на свидетелската банка? — попита Дрейк.

— Не бих искал да го правя, Пол — поклати глава адвокатът.

— Все пак можехме да я измъкнем от ръцете на полицаите — обади се един от хората на Дрейк.

— И каква ужасна бъркотия щеше да настъпи след това — отбеляза веднага Мейсън. — След като скандалът гръмнеше във вестниците, нейните показания щяха да се окажат десетки пъти по-важни, отколкото всъщност са. Единствената възможност, която имам, е да покажа, че тя се е крила също така и от мен, а не само от областния прокурор.

— Как ще се отрази всичко това на процеса, Пери? — попита детективът.

— Ще трябва отново да обмисля защитата си — отвърна му адвокатът. — Защо мислиш, че тя се опита да се скрие? Със сигурност е видяла как Карл Нюбъри е паднал зад парапета. И само един господ знае какво още е забелязала. Хайде, отивай да платиш сметката за бунгалото. Искам час по-скоро да се махнем оттук.