Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Философският камък! Разбира се… Еликсирът на живота! Обаче не разбирам кой…
— Не можеш ли да се сетиш за някого, който е чакал много години, за да се върне на власт, който се е вкопчил в живота, изчаквайки своя сгоден случай?
Като че ли железен юмрук се сви около сърцето на Хари. Над шумоленето на дърветата той сякаш чу отново какво му беше казал Хагрид в онази нощ, когато се запознаха: „Някои твърдят, че е умрял. Дивотии, по мое мнение. Не знам дали у него беше останала достатъчно човещина, че да умре.“
— Искаш да кажеш — изхриптя Хари, — че това беше Вол…
— Хари! Хари, добре ли си?
Хърмаяни тичаше към тях по пътеката, а Хагрид пухтеше зад нея.
— Много съм добре — каза Хари, като едва съзнаваше какво говори. — Еднорогът е мъртъв, Хагрид. Там е, на онази поляна.
— Тук ще те оставя — промълви Фирензи, когато Хагрид се втурна да огледа еднорога. — Сега си в безопасност.
Хари се изхлузи от гърба му.
— Успех, Хари Потър! — каза Фирензи. — Планетите са били тълкувани погрешно и по-рано, дори от кентаври. Надявам се това да е един от тези случаи.
Той се обърна и се отправи в лек тръс към дълбочината на гората, като остави зад себе си Хари разтреперан.
Рон беше заспал в тъмната обща стая, докато ги беше чакал да се върнат. Изкрещя нещо за куидични фалове, когато Хари го разтърси грубичко, за да го събуди. Само след секунди обаче седеше с широко отворени очи, щом Хари започна да разказва на него и на Хърмаяни какво се беше случило в гората.
Хари не можеше да седне. Вървеше напред-назад пред камината. Все още трепереше.
— Снейп иска камъка за Волдемор… а Волдемор чака в гората… пък ние през цялото това време мислехме, че Снейп просто иска да стане богат…
— Престани да повтаряш името! — прошепна Рон в ужас, сякаш мислеше, че Волдемор може да ги чуе.
Хари не го слушаше.
— Фирензи ме спаси, но не е трябвало да го прави… Бейн беше побеснял… говореше за намеса в това, което планетите предвещавали, че ще се случи… Те сигурно казват, че Волдемор ще се върне… Бейн смята, че Фирензи е трябвало да остави Волдемор да ме убие… предполагам, че и това вещаят звездите.
— Ще престанеш ли да казваш името! — изсъска Рон.
— Значи сега трябва само Снейп да открадне камъка — продължи Хари трескаво, — тогава Волдемор ще може да дойде и да ме довърши… Е, предполагам, че Бейн ще е щастлив.
Хърмаяни изглеждаше много изплашена, но намери думи за утеха.
— Хари, всички казват, че Дъмбълдор е единственият, от когото Ти-знаеш-кой някога се е страхувал. Докато Дъмбълдор е тук, Ти-знаеш-кой няма да те докосне. Освен това кой казва, че кентаврите са прави? Това ми звучи като гадателство, а професор Макгонъгол казва, че то е много неточен раздел на магията.
Небето беше почнало да просветлява, преди да престанат да говорят. Отидоха да си легнат изтощени, с възпалени гърла. Но изненадите на тази нощ не бяха свършили.
Когато Хари отметна завивките си, намери под тях, спретнато сгъната, мантията невидимка. На нея беше забодена бележка: „За всеки случай“.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
ПРЕЗ КАПАКА НА ПОДА
След години Хари никога нямаше да си спомни как беше успял да издържи изпитите си, когато очакваше Волдемор едва ли не всеки момент да се втурне през вратата. Обаче дните се нижеха и не можеше да има никакво съмнение, че Пухчо все още беше жив и здрав зад заключената врата.
Цареше знойна жега, особено в голямата класна стая, където се трудеха над писмените си работи. За тези изпити им бяха дали специални нови пачи пера, които бяха омагьосани с антиизмамно заклинание.
Имаха и практически изпити. Професор Флитуик ги викаше един по един в своя кабинет, за да види дали могат да накарат ананас да играе степ върху един от чиновете. Професор Макгонъгол наблюдаваше как превръщат мишка в кутийка за енфие — пишеха се точки за това колко хубава е кутийката, но се отнемаха, ако тя имаше мустаци. Снейп изнервяше всички, като им стоеше над главите, докато се мъчеха да си спомнят как се приготвя отвара за забрава.
Хари правеше каквото можеше, като се опитваше да не обръща внимание на болезнените бодежи на челото си, които го измъчваха от онази разходка в гората насам. Невил мислеше, че Хари страда от тежък случай на изпитна треска, защото не можеше да спи, но истината беше, че момчето непрестанно се будеше от стария си кошмар, само че сега той бе по-страшен от всякога, защото в него имаше една качулата фигура, по която се стичаше кръв.