Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
И тръгна към учителската стая.
Отвън, на каменните стъпала, Хари се обърна към другите.
— Така, ето какво ще направим — прошепна настойчиво. — Един от нас трябва да държи под око Снейп… да чака пред учителската стая и да го проследи, ако я напусне. Хърмаяни, най-добре ще е това да си ти.
— Защо аз?
— Очевидно е — каза Рон. — Можеш да се преструваш, че чакаш професор Флитуик, разбираш ли? — Той си преправи гласа. — О, професор Флитуик, толкова съм разтревожена. Мисля, че съм сбъркала въпрос четиринайсет Б…
— Ох, млъкни — каза Хърмаяни, обаче се съгласи да отиде и да дебне Снейп.
— А за нас ще е най-добре да стоим пред коридора на третия етаж — каза Хари на Рон. — Ела.
Обаче тази част на плана не подейства. Едва бяха достигнали вратата, която отделяше Пухчо от останалата част на училището, когато професор Макгонъгол се появи отново и този път се ядоса.
— Навярно си въобразявате, че покрай вас може да се премине по-трудно, отколкото покрай цял куп заклинания! — развика се тя. — Стига с тези глупости! Ако чуя, че сте били пак някъде наблизо, ще отнема на „Грифиндор“ още петдесет точки! Да, Уизли, на поверения ми дом!
Хари и Рон се върнаха в общата стая. Хари тъкмо бе казал „Поне Хърмаяни е по петите на Снейп“, когато портретът на Дебелата дама се отвори и Хърмаяни влезе.
— Съжалявам, Хари! — проплака тя. — Снейп излезе и ме попита какво правя. Като му казах, че чакам Флитуик, той отиде да го повика и аз чак сега се измъкнах. Не знам къде отиде Снейп.
— Е, това е и толкова! Нали? — каза Хари.
Другите двама впериха очи в него. Беше бледен и очите му святкаха.
— Довечера ще изляза оттук и ще се опитам пръв да достигна до камъка.
— Ти си луд! — каза Рон.
— Не можеш! — добави Хърмаяни. — След това, което казаха Макгонъгол и Снейп? Ще те изключат!
— И КАКВО ОТ ТОВА? — кресна Хари. — Не разбирате ли? Ако Снейп докопа камъка, Волдемор ще се върне! Не сте ли чували какво е било, когато се е опитал да вземе властта? Няма да има „Хогуортс“, за да бъда изключен от него! Той ще го разруши или ще го превърне в училище за Черна магия! Вече няма значение дали ще загубим точки, не разбирате ли? Да не мислите, че той ще остави вас и вашите семейства на мира, ако спечелите Купата на домовете? Ако ме хванат, преди да стигна до камъка… е, ще трябва да се върна при семейство Дърсли и да чакам Волдемор да ме намери там. Това ще означава само, че ще умра малко по-късно, отколкото бих умрял иначе, защото аз никога няма да премина към Тъмната страна! Нощес ще вляза през онзи капак на пода и каквото и да кажете вие двамата, няма да ме спре. Волдемор е убил родителите ми, помните ли това?
Той ги изгледа свирепо.
— Прав си, Хари — призна Хърмаяни с тих глас.
— Ще използвам мантията невидимка — каза Хари. — Какъв късмет, че си я получих обратно!
— Но ще покрие ли тя и трима ни? — попита Рон.
— Три… трима ни?
— Хайде, не се прави на ударен. Да не мислиш, че ще те оставим да отидеш сам?
— Естествено, че няма — каза Хърмаяни бодро. — Как мислиш, че ще вземеш камъка без нас? Пък аз по-добре да отида да прегледам книгите си, може да намеря нещо полезно…
— Но ако ни хванат, ще изключат и вас двамата.
— Не и мен — рече Хърмаяни решително. — Флитуик ми каза тайничко, че на неговия изпит имам сто и дванайсет процента. При това положение няма да ме изхвърлят.
След вечеря тримата седяха притеснени в общата стая, отделно от другите. Никой не ги закачаше. В края на краищата никой грифиндорец нямаше какво да каже вече на Хари. Тази вечер за първи път той не се вълнуваше от това. Хърмаяни прелистваше всичките си записки с надеждата да попадне на някое от заклинанията, които може би щеше да се наложи да премахнат. Хари и Рон не говореха много. Двамата мислеха за това, което им предстоеше.
Стаята бавно се изпразни, когато учениците тръгнаха да си лягат.
— Хайде, вземи мантията — промълви Рон, когато Лий Джордън най-сетне си отиде, като се протягаше и прозяваше.
Хари изтича горе в тъмната им спалня. Извади мантията и после погледът му падна върху флейтата, която Хагрид му беше подарил на Коледа. Сложи я в джоба си, за да я използва срещу Пухчо — нямаше особено желание да пее. Слезе тичешком в общата стая.
— Трябва да сложим мантията още тук и да проверим дали покрива и трима ни… Ако Филч зърне някой от нашите крака да се разхожда сам…
— Какво правите? — каза един глас от ъгъла на стаята.
Невил се появи иззад един фотьойл, стиснал жабата Тревър, която изглеждаше, сякаш бе направила нов опит да потърси свободата.
— Нищо, Невил, нищо — каза Хари и бързо скри мантията зад гърба си.