Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Но това е работа за слуги, а не за ученици. Мислех, че ще трябва да преписваме изречения или нещо подобно. Ако баща ми знаеше, че правя това, би…
— …би казал, че така е в „Хогуортс“ — изръмжа Хагрид. — Ще ми преписваш изречения! Каква полза има от това? Ще направиш нещо полезно или ще напуснеш. Ако мислиш, че баща ти би предпочел да те изключат, върни се в замъка и си стягай багажа. Хайде!
Малфой не мръдна. Погледна яростно Хагрид, но после сведе очи.
— А тъй, добре тогава — каза Хагрид. — Сега слушайте внимателно, ’щото туй, дето ще го правим тази вечер, е опасно и не искам никой да рискува. Последвайте ме тук за малко.
Той ги заведе до самия край на гората. Вдигна високо фенера си и посочи тясна криволичеща утъпкана пътека, която се губеше между гъстите черни дървета. Лек ветрец повдигна косите им, когато надникнаха в гората.
— Погледнете тук — каза Хагрид, — виждате ли това нещо, дето блести на земята? Нещо сребристо? Това е кръв от еднорог. Там има еднорог, който е тежко ранен от нещо. Това е втори път за една седмица. Миналата сряда намерих един умрял. Ще се опитаме да открием нещастното животно. Може би ще трябва да го избавим от мъките му.
— А какво, ако онуй, което е ранило еднорога, първо намери нас? — попита Малфой, неспособен да прикрие страха в гласа си.
— Нищо, дето живее в гората, няма да ви причини зло, ако сте с мен или с Фанг — каза Хагрид. — И вървете по пътеката. Така, сега ще се разделим на две групи и ще проследим дирята в различни посоки. Има кръв навсякъде, той трябва да се е лутал най-малко от миналата нощ.
— Аз искам с Фанг — заяви Малфой, като гледаше дългите зъби на Фанг.
— Добре, обаче те предупреждавам, че е страхливец — каза Хагрид. — Значи аз, Хари и Хърмаяни ще тръгнем в едната посока, а Драко, Невил и Фанг — в другата. Ако някой от нас намери еднорога ще изстреляме зелени искри, разбрано? Извадете магическите си пръчки и тренирайте сега… ха така… пък ако някой изпадне в беда, ще изстреля червени искри и всички ще дойдем да го намерим… тъй, бъдете внимателни… да вървим.
Гората беше черна и смълчана. Малко по-навътре достигнаха едно разклонение на пътеката и Хари, Хърмаяни и Хагрид хванаха лявата пътека, а Малфой, Невил и Фанг тръгнаха по дясната.
Вървяха мълчаливо, вперили очи в земята. От време на време някой лунен лъч през клоните над тях осветяваше петно сребристосиня кръв върху опадалата шума.
Хари видя, че Хагрид изглежда много разтревожен.
— Възможно ли е някой върколак да убива еднорозите? — попита Хари.
— Не е достатъчно бърз — отговори Хагрид. — Не е лесно да хванеш еднорог. Те са силни, магически животни. Никога досега не съм чувал някой да е бил раняван.
Отминаха един обрасъл с мъх дънер. Хари чу течаща вода — някъде наблизо имаше поток. Тук-таме по криволичещата пътека все още се виждаха петна кръв от еднорог.
— Добре ли си, Хърмаяни? — прошепна Хагрид. — Не се тревожи. Ако е тежкоранен, не може да е отишъл далеч и тогава ще можем да… СКРИЙТЕ СЕ ЗАД ОНОВА ДЪРВО!
Хагрид хвана Хари и Хърмаяни, вдигна ги от пътеката и ги пусна зад един огромен дъб. Извади стрела, намести я на арбалета си и го вдигна, готов за стрелба. Тримата се ослушваха. Нещо се плъзгаше по мъртвата шума наблизо: звучеше като мантия, която се влачи по земята. Хагрид се взираше в тъмната пътека, но след няколко секунди звукът заглъхна.
— Знаех си — промърмори той. — Тук има нещо, дето не трябва да е тук.
— Върколак? — подсказа Хари.
— Това не беше върколак, нито пък беше еднорог — отговори Хагрид мрачно. — Хайде, следвайте ме, ама внимателно.
Вървяха по-бавно, напрягайки слуха си да уловят и най-тихия звук. Изведнъж на една полянка пред тях нещо наистина мръдна.
— Кой е там? — извика Хагрид. — Покажи се… въоръжен съм!
И на полянката излезе… мъж ли беше, или кон? До кръста бе мъж, с червена коса и брада, а надолу имаше лъскаво кестеняво конско тяло с дълга червеникава опашка. Хари и Хърмаяни зяпнаха.
— О, ти ли си, Ронън? — попита Хагрид с облекчение. — Как си?
— Добър вечер, Хагрид! — рече Ронън. Имаше плътен тъжен глас. — Искаше да ме убиеш ли?
— Трябва да съм много предпазлив, Ронън — каза Хагрид, като потупа арбалета си. — В тази гора се е заселило нещо лошо. Впрочем това са Хари Потър и Хърмаяни Грейнджър, ученици в училището. А това, ще знаете вие двамата, е Ронън. Той е кентавър.
— Забелязахме — промълви Хърмаяни.
— Добър вечер! — обърна се Ронън към тях. — Значи сте ученици? А учите ли много горе в училището?
— Ъъъ…
— Малко нещо — отговори Хърмаяни стеснително.