Хари Потър и философският камък

Хърмаяни изтича, за да го обърне по гръб. Челюстите на Невил бяха сключени, та не можеше да говори. Само очите му се движеха и ги гледаха с ужас.

— Какво му направи? — прошепна Хари.

— Това е пълното тяловкочанясване — каза Хърмаяни в отчаяние. — О, Невил, толкова ми е мъчно!

— Налагаше се, Невил, нямаме време да ти обясним — добави Хари.

— Ще разбереш по-късно, Невил — рече Рон, когато го прекрачиха и навлякоха мантията невидимка.

Но да оставят Невил неподвижен на пода не им се струваше много добро предзнаменование. В нервното им състояние сянката на всяка статуя им приличаше на Филч, всяка далечна въздишка на вятъра им звучеше като Пийвс, който се спуска над тях.

В подножието на първата стълба зърнаха Госпожа Норис, която дебнеше близо до горната площадка.

— Ох, нека да я ритнем поне този път! — прошепна Рон, но Хари поклати глава.

Докато се изкачваха и предпазливо я заобикаляха, Госпожа Норис извърна подобните си на лампи очи към тях, но не направи нищо.

Не срещнаха друг, докато не достигнаха стълбището за третия етаж. Пийвс се носеше на средна височина и разхлабваше пътеката, за да се спъват хората в нея.

— Кой е там? — попита внезапно, когато се заизкачваха към него. Присви злобните си черни очи. — Знам, че си там, макар че не мога да те видя. Привиденийце ли си, или призраче, или ученическо зверче?

Издигна се във въздуха и се понесе към тях, като гледаше накриво.

— Би трябвало да извикам Филч, това би трябвало да сторя, щом нещо се прокрадва невидимо.

На Хари внезапно му хрумна една идея.

— Пийвс — прошепна, — Кървавия барон има свои причини да бъде невидим.

Пийвс така се стресна, че едва не падна от въздуха. Овладя се навреме и се понесе на около стъпка над стъпалата.

— Много се извинявам, Ваше Кървавичество, господин бароне, сър — каза мазно. — Виноват, виноват… не ви видях… естествено, че не ви видях, вие сте невидидим… простете на стария Пийвси малката му шегичка, сър.

— Имам работа тук, Пийвс — изграчи Хари. — Тази нощ стой далеч от това място.

— Ще стоя далеч, сър, непременно — обеща Пийвс и се издигна пак във въздуха. — Надявам се работата ви да мине добре, бароне, няма да ви безпокоя.

И после отлетя.

— Блестящо, Хари! — прошепна Рон.

Няколко секунди по-късно застанаха пред коридора на третия етаж — и вратата беше вече открехната.

— Ето на — каза Хари тихо. — Снейп е минал вече покрай Пухчо.

Отворената врата по някакъв начин като че ли внуши на тримата какво ги очаква. Под мантията Хари се обърна към другите двама.

— Ако искате да се върнете, няма да ви се сърдя — каза той. — Може да вземете мантията, на мен сега няма да ми трябва.

— Не говори глупости! — сряза го Рон.

— Ще дойдем — добави Хърмаяни.

Хари бутна вратата и я отвори.

Когато вратата изскърца, до ушите им долетя дълбоко боботещо ръмжене. И трите носа на кучето взеха да душат лудешки в тяхната посока, въпреки че то не можеше да ги види.

— Какво е това до краката му? — прошепна Хърмаяни.

— Прилича на арфа — отговори Рон. — Снейп трябва да я е оставил там.