Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— АААААААААААХ!
Малфой нададе ужасен крясък и побягна, а заедно с него и Фанг. Качулатата фигура вдигна глава и погледна право към Хари — кръв от еднорога се стичаше по гърдите й. Изправи се и тръгна бързо към него, а той не можеше да мръдне от страх.
После главата му бе пронизана от болка, каквато никога преди не беше изпитвал, сякаш белегът му гореше. Полузаслепен, той политна назад. Чу галопиращи копита зад себе си; нещо го прескочи и се втурна срещу фигурата.
Болката в главата на Хари беше толкова силна, че той падна на колене. Трая минута-две, докато отмина. Когато вдигна поглед, фигурата беше изчезнала. Над него стоеше кентавър, но не Ронън или Бейн; този изглеждаше по-млад, имаше бяло-руса коса и светлобежово тяло.
— Добре ли си? — попита кентавърът, като помогна на Хари да се изправи на крака.
— Да… благодаря… какво беше това?
Кентавърът не оттовори. Имаше поразително сини очи, като бледи сапфири. Оглеждаше внимателно Хари и погледът му се спря върху белега, който се открояваше яркочервен на челото му.
— Ти си момчето Потър — каза. — По-добре да се върнеш при Хагрид. Гората не е безопасна по това време… особено пък за теб. Можеш ли да яздиш? Така ще стане по-бързо… Казвам се Фирензи — добави той, като коленичи на предните си крака, за да може Хари да се покатери на гърба му.
Изведнъж от другата страна на поляната долетя пак звук от галопиране. Ронън и Бейн изскочиха измежду дърветата, задъхани и изпотени.
— Фирензи! — кресна Бейн. — Какво правиш? Носиш човешко същество на гърба си! Не те ли е срам? Да не си обикновено муле?
— Ти съзнаваш ли кой е това? — каза Фирензи. — Това е момчето Потър. Колкото по-бързо напусне тази гора, толкова по-добре.
— Какво си му казал? — попита Бейн сърдито. — Помни, Фирензи, че сме се заклели да не се противопоставяме на небесата. Нали сме разгадали по движението на планетите какво ще стане?
Ронън удряше нервно с копито по земята.
— Сигурен съм, че Фирензи е постъпил така само за добро — каза със своя мрачен глас.
Бейн хвърли гневно къч със задните си крака.
— За добро! Какво общо има това с нас? Кентаврите се интересуват само от това, което е било предсказано! Не е наша работа да тичаме като магарета подир заблудени човешки същества в нашата гора!
Фирензи внезапно се изправи на задните си крака от гняв, така че Хари трябваше да сграбчи раменете му, за да не падне.
— Ти не виждаш ли този еднорог? — извика Фирензи на Бейн. — Не разбираш ли защо е бил убит? Или планетите не са споделили с теб тази тайна? Аз се противопоставям на това, което дебне из тази гора, Бейн, да, дори да застана на страната на човешки същества, ако трябва.
И Фирензи се обърна рязко. Хари се вкопчи в него, доколкото можеше, и те препуснаха между дърветата, като оставиха Ронън и Бейн зад себе си.
Хари нямаше понятие какво става.
— Защо Бейн е толкова сърдит? — попита. — И какво беше изобщо това нещо, от което ти ме спаси?
Фирензи забави ход, предупреди Хари да държи главата си наведена, в случай че има ниски клони, но не отговори на въпроса му. Толкова дълго продължиха между дърветата в мълчание, та Хари помисли, че Фирензи не иска да говори повече с него. Но когато минаваха през едно място, особено гъсто обрасло с дървета, Фирензи внезапно спря.
— Хари Потър, знаеш ли за какво се използва кръвта на еднорог?
— Не — отговори Хари, стреснат от странния въпрос. — Използвали сме само рога и косми от опашката в час по отвари.
— Защото е чудовищно да убиеш еднорог — каза Фирензи. — Само някой, който няма какво повече да губи, а може да спечели всичко, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще поддържа живота ти, дори да си само на косъм от смъртта, обаче на ужасна цена. Убил си нещо чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, и от момента, когато кръвта се докосне до устните ти, ще имаш само половин живот… прокълнат живот.
Хари загледа втренчено тила на Фирензи, който беше изпъстрен със сребристи петна от лунната светлина.
— Но кой би извършил такава отчаяна постъпка? — попита на глас. — Ако ще бъдеш прокълнат завинаги, ще е по-добре да си мъртъв, нали?
— Така е — съгласи се Фирензи, — освен ако всичко, от което се нуждаеш е да останеш жив, докато можеш да изпиеш нещо друго… нещо, което ще ти върне пълната сила и власт… Нещо, което ще означава, че никога няма да умреш. Хари Потър, знаеш ли какво е скрито в училището в този миг?