История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Ситито е финансов център още от времето на римляните, избрали това място за строеж на мост над Темза. Мостът останал единствен над реката в продължение на близо хиляда години, като благодарение на него малкото селище се разраснало като крупен пазарен град. Много от някогашните пазарища са дали имената на улиците в квартала, макар самите те отдавна вече да не съществуват. Така например средновековният пазар на зърно е заемал мястото, наричано и до днес Корнхил (Житен хълм). Главните пазарища се намирали около Чийпсайд (буквално: Евтината страна); а по-малки специализирани пазари имало покрай сегашните улици Уд Стрийт (Дървена), Поултри Стрийт (Птича), Айрънмънгър Стрийт (Железарска), Милк Стрийт (Млечна), Бред Стрийт (Хлебна) и дори Лъв Лейн (Алея на любовта). Макар тези пазарища отдавна да са изчезнали, те сега са заменени от много по-големи и важни пазари, върху които се крепи световната икономика.

Всички улици в Ситито водят сякаш до едно и също място — това е известното кръстовище на седем артерии, смятано от всички за сърцето на района. Тук са внушителните здания на Банк ъф Ингланд, Ройъл Ексчейндж — сградата, в която се помещава Лондонската борса за финансови фючърси, и Маншън Хаус — седалището на лорд-мера на Лондон; тук се издига и сивата бетонна крепост на модерната Лондонска фондова борса. Недалеч от това кръстовище е главната квартира на най-голямата застрахователна институция в света — Лойдс ъф Лъндън. От 1986 г. насам Лойдс се помещава в една ултрамодерна структура от стомана и стъкло, прилична повече на гигантска полуразрушена петролна рафинерия, отколкото на човешко свърталище, и успешно претендираща за приза по грозота сред всички обществени сгради, построени в света през двайсети век. Отношенията между Ситито и короната — както все още се нарича британското правителство — никога не са се отличавали с особена сърдечност. През 1066 г. Ситито било оградено с дебели крепостни стени и първоначално отказало да се предаде на Вилхелм Завоевателя, дори след като останалата Англия вече била победена в Битката при Хейстингс. Постепенно се стигнало до някакъв вид споразумение с новия владетел, при което крепостта го признала за суверен, но си запазила правото на самоуправление чрез местната занаятчийска гилдия. Недоверчивият Вилхелм приел компромиса, но построил своята собствена главна крепост току срещу стените на Ситито, за да го държи под око. Пространството между двете крепости в течение на осем века било използвано за публични екзекуции на политически противници; крепостта на Вилхелм Завоевателя, която днес е известна като Тауър, все още се извисява на брега на Темза пред Лондонското сити.