Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
През това време стражарите от страх да не закъснеят все повече и повече ускорявали крачките си, а най-сетне се спуснали да тичат. Като се друсал и подскачал в чувала, лихварят покорно чакал края на необикновеното си пътешествие; той чувал звъна на оръжието, чаткането на камъните под краката на стражарите и се чудел защо могъщите джинове не се издигат във въздуха, а тичат и дращят подвитите си медни крила по земята, както правят младите петли, когато гонят кокошките. Но ето, в далечината се чул някакъв шум, който напомнял далечния рев на планински поток, и лихварят отначало помислил, че джиновете са го отмъкнали нейде в планината, може би в своята обител Хан Тенгри — Върха на духовете. Ала скоро взел да различава отделни гласове и се убедил, че е попаднал в нощно многолюдно сборище; ако се съдело по шума, тук имало, хиляди хора, като на пазар, но откога пазарите в Бухара търгуват нощем? Изведнъж усетил, че се издига нагоре: аха, значи джиновете са решили все пак да се въземат във въздуха. Откъде можел да знае той, че стражарите в това време се изкачват по стълбата на дъсчената площадка? Когато се изкачили, те хвърлили чувала, той рухнал, дъските потреперали и изкънтели под него. Лихварят охнал й изкрякал:
— Хей вие, джинове! — не издържал той. — Ако хвърляте така чувала, ще ме осакатите още повече, а вие трябва да направите обратното!
В отговор получил яростен ритник.
— Ей-сега ще си намериш изцелението, о, сине на греха, на дъното на шейх Ахмедовото езеро.
Тези думи докарали лихваря до пълно недоумение; какво общо има тук езерото на шейха Ахмед? Недоумението на лихваря преминало в изумление, когато чул над чувала гласа на своя стар приятел (лихварят можел да се закълне в това!), почтения Арсланбег, началник на дворцовата стража и войска. Мислите в главата на лихваря се завъртели като вихър: откъде се взел изведнъж Арсланбег, защо той псува джиновете, че са се забавили из пътя и защо джиновете, когато му отговарят, треперят от страх, и раболепие; та нали не може Арсланбег едновременно да изпълнява и длъжността главен джин? И как трябва да постъпи сега — да премълчи или да му извика? Тъй като в това отношение, лихварят не бил получил никакви напътствия, решил за всеки случай да си мълчи.
През това време шумът на тълпата се засилвал и все по-често, по-високо звучала някаква дума; като че всичко наоколо — и земята, и въздухът, и вятърът — било наситено с тая дума, тя бучала, шумяла, тътнела и замирайки, отеквала надалеч. Лихварят притихнал заслушан. И я различил.
— Настрадин Ходжа! — шумяла тълпата с хиляди гласове. — Настрадин Ходжа! Настрадин Ходжа!
И изведнъж всичко затихнало и в мъртвата тишина лихварят чул съсъка на горещи факли, шумолене на вятър, плисъци на вода. Мравки пролазили по уродливия му гръб, черен ужас пропъплил бавно към него, като го облъхвал с леденото си, вцепеняващо дихание.
Разнесъл се нов глас и лихварят можел да се закълне, че тоя глас принадлежи на великия везир Бахтияр.
— В името на всемилостивия й всемогъщия аллах! По повеля на великия и слънцеподобния бухарски емир престъпникът и осквернителят на спокойствието, сеячът на раздори Настрадин Ходжа е осъден на смърт чрез удавяне в чувал!
Нечии ръце подхванали чувала и го повдигнали. Тогава лихварят се сетил, че е попаднал в смъртоносен капан.
— Чакайте! Чакайте! — развикал се той. — Какво искате да правите с мене! Чакайте, аз не съм Настрадин Ходжа, аз съм лихварят Джафар! Пуснете ме! Аз съм лихварят Джафар, не съм Настрадин Ходжа! Къде сте ме помъкнали, казвам ви; аз съм лихварят Джафар!
Емирът и свитата слушали безмълвно виковете му. Багдадският мъдрец Хюсеин Хуслия, който седял най-близо от всички до емира, поклащайки опечалено глава, рекъл:
— Каква бездна от безсрамие е скрита в тоя престъпник! По-рано се наричаше Хюсеин Хуслия, мъдрец от Багдад, сега се опитва да ни излъже, като се нарича лихварят Джафар!
— И той мисли, че тук ще се намерят глупци да му повярват — добавил Арсланбег. — Чуйте, чуйте как изкусно преправя гласа си!
— Пуснете ме! Аз не съм Настрадин Ходжа, аз съм Джафар! — дерял се лихварят, докато двамата стражари, стъпили на края на дъсчената площадка, люлеели с равномерни движения чувала и се готвели да го запокитят в тъмната вода. — Аз не съм Настрадин Ходжа, колко пъти трябва да ви повтарям!