Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

„Това ли съм направила?“

— Ако сърцето ми ме е довело до глупост, с радост бих направила всичко, за удовлетворя лорд Карстарк и вас самия.

Лицето на лорд Рикард остана неумолимо.

— Вашето удовлетворение ще стопли ли Торен и Едард в студените гробове, в които ги хвърли Кралеубиеца? — Проби си с рамо път между Големия Джон и Мейг Мормон и напусна залата.

Роб не направи жест да го задържи.

— Прости му, майко.

— Стига ти да ми простиш.

— Вече го направих. Знам какво е да обичаш толкова силно, че да не можеш да помислиш за нищо друго.

Кейтлин сведе глава.

— Благодаря ти. — „Това свое дете поне не съм изгубила.“

— Трябва да поговорим — продължи Роб. — С теб, вуйчо и дядо Бандън. За това… и за други неща. Стюард, обяви край.

Ъдърайдс Уейн удари силно с жезъла по пода, изрева, че съветът е освободен, и речните владетели, както и лордовете северняци, тръгнаха към вратите. Чак тогава Кейтлин разбра какво липсва. „Вълкът. Вълкът не е тук. Къде е Сив вятър?“ Знаеше, че вълчището се е върнало с Роб, беше чула псетата, но го нямаше в залата, не беше до сина й, на обичайното си място.

Но докато помисли да зададе въпроса на Роб, се озова обкръжена от искащи да я поздравят хора. Лейди Мормон взе ръката й и каза:

— Милейди, ако Церсей Ланистър държеше две мои дъщери, щях да направя същото.

Големия Джон, който не си падаше много по дворцовите маниери, направо я вдигна от пода и я стисна с грамадните си космати лапи.

— Вашето вълче кутре сръфа веднъж Кралеубиеца, ще го захапе пак, ако трябва.

Галбарт Гловър и лорд Джейсън Малистър бяха по-хладни, а Джонос Бракън беше почти леден, но и те проявиха учтивост. Брат й беше последен.

— Аз също се моля за момичетата ти, Кат. Надявам се, че не се съмняваш в това.

— Разбира се, че не. — Целуна го по бузата. — И те обичам за това. Когато думите свършиха, Голямата зала на Речен пад остана празна — останаха само Роб, тримата Тъли и шестимата непознати за Кейтлин. Тя ги изгледа с любопитство.

— Милейди, сир, вие нови ли сте за каузата на сина ми?

— Нови — отвърна младият рицар, онзи с речните раковини. — Нови сме, но куражът ни е силен и държим на верността си, и се надявам да ви го докажем, милейди.

Роб изглеждаше притеснен.

— Майко — заговори той, — позволи ми да ти представя лейди Сибел, съпругата на лорд Гавен Уестърлинг, господаря на Зъбера. — По-възрастната жена пристъпи напред строга и тържествена. — Съпругът й е един от тези, които пленихме в Шепнещия лес.