![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Горещата баница скочи и събори половницата си, но Том и другите си останаха невъзмутими по местата.
— Няма защо да разливате хубавия ейл по пода ми — каза Шарна.
— Седни си на мястото и се успокой, момче, заекът идва. Ти също, момиче. Каквото и да сте препатили, вече е свършило, вече сте с кралски хора. Колкото можем, ще ви пазим.
Вместо отговор, Аря бързо посегна към меча над рамото си, но преди да успее да го изтегли и наполовина, Лим я хвана за китката.
— Хайде, стига глупости вече.
Изви ръката й и шепата й се отвори. Пръстите му бяха мазолести и ужасно силни. „Пак! — помисли отчаяно Аря. — Пак стана същото. Като в онова село, с Чизуик, Раф и Яздещата планина.“ Щяха да й вземат меча и пак да я превърнат в мишка. Свободната й ръка стисна половницата и тя замахна към лицето на Лим. Ейлът плисна в очите му, тя чу как носът му изпука и видя бликналата кръв. Лим изрева и я пусна.
— Бягайте! — изпищя Аря и се затича.
Но Лим я догони мигом с дългите крака. Тя се замята и зарита, но той без усилие я вдигна от пода. Кръвта се стичаше по лицето му.
— Спри, малко глупаче — ревна той и я разтърси. — Хайде, стига!
— Джендри тръгна да й помогне, но Том Седемте струни застана на пътя му с кама в ръката.
За бягане вече беше късно. Тя чу конете отвън и мъжките гласове. След миг през отворената врата тромаво нахълта един мъж — тирошец, по-едър и от Лим, с гъста брада, зелена по краищата, но иначе започваща да посивява. Зад него двама стрелци с арбалети внесоха ранен, а после още…
Толкова дрипава банда Аря не беше виждала, но мечовете, брадвите и лъковете им си бяха съвсем добри. Един-двама я изгледаха с любопитство, но никой не каза дума. Един едноок мъж с ръждясал шлем подуши въздуха и се ухили, а един стрелец със сламеноруса коса се развика за ейл. След това влезе един с копие и шлем с лъвска глава, после един накуцващ старец, браавоски наемник и…
— Харвин? — прошепна Аря. „Той е!“ Под брадата и разрешената коса ясно личеше лицето на сина на Хълън, който развеждаше понито й из двора, яздеше с Джон и Роб и пиеше много на празниците. Сега изглеждаше по-слаб и някак по-корав, а и в Зимен хребет не беше носил брада, но беше той — човек на баща й. — Харвин! — викна тя и се задърпа, мъчейки се да се измъкне от желязната хватка на Лим. — Аз съм! — извика Аря. — Харвин, това съм аз, не ме ли позна, Харвин? — Сълзите дойдоха сами и тя се разрева като бебе, като глупаво момиченце. — Харвин, това съм аз!
Очите на Харвин пробягаха от лицето й към одрания мъж на палтото й.
— Откъде ме знаеш? — каза той и се намръщи подозрително. — Одрания… кой си ти, някое ратайче при лорд Пиявицата?
За миг тя се затрудни как точно да му отговори. Имала бе толкова имена. Аря Старк да не би да беше само някой сън?
— Момиче съм — подсмръкна тя. — Поднасях виното на лорд Болтън, но избягах с Джендри и Горещата баница. Трябва да ме познаеш! Ти ми развеждаше понито, когато бях малка.
Очите му се ококориха.
— Богове милостиви! — задавено възкликна Харвин. — Аря Препъвачката? Лим, пусни я.
— Тя ми счупи носа. — Лим я пусна на пода. — Коя, в името на седемте ада е тя?
— Дъщерята на Ръката на краля. — Харвин коленичи пред нея. — Аря Старк от Зимен хребет.
КЕЙТЛИН
„Роб е“ — разбра тя още щом кучкарниците избухнаха.
Синът й се беше върнал в Речен пад и с него — Сив вятър. Само миризмата на голямото сиво вълчище можеше да накара псетата да залаят толкова яростно. „Сега ще дойде при мен“ — помисли си. Едмур не се беше върнал след първото си посещение. Предпочиташе да прекарва времето си с Марк Пайпър и Патрек Малистър, да слуша песните на Раймънд Стихоплетеца за битката при Каменна мелница. „Роб не е Едмур обаче. Роб ще дойде да ме види.“
Валеше вече от няколко дни — студен сив дъжд, сив като настроението на Кейтлин. С всеки изминал ден баща й ставаше все по-немощен и все по-унесен, будеше се колкото да пророни „Невен“ и да помоли за прошка. Едмур я отбягваше, а сир Дезмънд Грел все още й отказваше правото свободно да се движи из замъка, колкото и да му беше неприятно. Само завръщането на сир Робин Райгър и хората му, изморени и мокри до кости, повдигна малко духа й. Изглежда, се бяха върнали пеш. Кралеубиеца беше успял някак да потопи галерата й и да им избяга, сподели с нея майстер Виман. Кейтлин го попита дали може да поговори със сир Робин, за да научи повече за случилото се, но това й го отказаха.
Още нещо нередно имаше. В деня, в който се върна брат й, няколко часа след спора им, Кейтлин бе чула ядосани гласове долу от двора. Когато се качи на покрива да погледне, долу в замъка до главната порта имаше струпани на малки групи мъже. Извеждаха от конюшните оседлани коне и викаха, но Кейтлин беше твърде далече, за да чуе думите им. Едно от белите знамена на Роб се въргаляше на земята, а един от рицарите обърна коня си и го пришпори към портата, като стъпка извезаното вълчище. Последваха го още няколко други. „Това са хората, които се биха с Едмур при бродовете — сети се тя. — Какво е могло да ги ядоса толкова? Дали брат ми не ги е унизил нещо, дали не ги е обидил?“ Стори й се, че разпозна Первин Фрей, който бе пътувал с нея до Горчив мост, после до Бурен край и обратно, както и неговия незаконен брат Мартин Реките, но не можеше да е сигурна от толкова високо. Близо четиридесет души излязоха през портата на замъка и поеха нанякъде, но накъде — тя не разбра.