100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Калвинова Женева е била по-скоро теокрация, отколкото демокрация, но крайният резултат от калвинизма все пак е по-голяма демокрация. Това, че в толкова много страни калвинистите са малцинство, може би ги е принудило да имат предпочитания към ограничаването на установената власт; а не е изключено причината да е в сравнително демократичната вътрешна организация на калвинистките църкви. Каквато и да е тя, първите калвинистки крепости (Швейцария, Холандия и Великобритания) се превърнаха и в крепости на демокрацията.
Твърди се, че калвинисткото учение е главният фактор за създаването на т. нар. „протестантска трудова етика“ и за възхода на капитализма. Трудно е да се каже до каква степен това твърдение е основателно. Холандците например далеч преди Калвин са известни като трудолюбив народ. От друга страна, изглежда нелогично да допуснем, че неговото твърдо изразено отношение към усиления труд не е оказало влияние на последователите му. (Калвин допуска промяна на работата и на интересите — практика, осъждана от повечето ранни християнски нравоучители, но пък допринесла много за развитието на капитализма.)
Как да бъде класиран Калвин в тази книга? Неговото влияние намира потвърждение предимно в Западна Европа и Северна Америка, но през последното столетие то рязко намалява. Във всеки случай голяма част от заслугата за съществуването на калвинизма вече бе приписана на по-ранни личности като Исус, Свети Павел и Лутер.
При все че протестантската Реформация е събитие с голямо историческо значение, ясно е, че на Мартин Лутер принадлежи главната роля за разпространението му. Самият Калвин е само един от няколкото влиятелни протестантски водачи, издигнали се след Лутер. Така погледнато, Калвин трябва да бъде класиран доста по-назад от него. От друга страна, той трябва да бъде поставен доста по-напред от философи като Волтер и Русо, отчасти защото влиянието му е два пъти по-дълготрайно от тяхното, отчасти защото неговите възгледи са оказали толкова дълбоко въздействие върху живота на последователите му.
58. ГРЕГОР МЕНДЕЛ
1822 — 1884
Грегор Мендел е широко известен днес като човека, открил основните принципи на наследствеността. Обаче приживе е невзрачен австрийски монах и любител в науката, чиито блестящи изследвания остават пренебрегнати от научния свят.
Мендел е роден в 1822 г. в град Хайнцендорф, по онова време в границите на австрийската империя, а сега част от Чехия. В 1843 г. постъпва в августински манастир в Брюн, Австрия (сега Бърно в Чехия). В 1847 г. е ръкоположен за свещеник. В 1850 г. полага изпит, за да получи удостоверение за учител. Проваля се на изпита, като получава най-ниските бележки по биология и геология! Въпреки това абатът, който отговаря за манастира, го изпраща във Виенския университет, където от 1851 до 1853 г. изучава математика и естествени науки. Мендел така и не получава учителско удостоверение, но от 1854 до 1868 г. е заместник-учител по естествени науки в Брюнското модерно училище.
От 1856 г. той започва прочутите си опити в растениевъдството. В 1865 г. вече е формулирал своите забележителни закони за наследствеността и ги е представил в доклад пред Дружеството по естествена история в Брюн. В 1866 г. обнародва резултатите си в „Трансакции“, орган на дружеството, в статия, озаглавена „Експерименти с растителни хибриди“. Три години по-късно в същото списание излиза нова статия. Макар „Трансакции“ да не е престижно списание, то се получава в големите библиотеки. Освен това Мендел изпраща копие от доклада си на Карл Негели, виден учен, когато става дума за наследственост. Негели прочита доклада и праща отговор на Мендел, без да е успял да схване огромното му значение. После вече никой не обръща внимание на Менделовите статии и повече от трийсет години те остават почти напълно забравени.
Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г., когато трима различни учени (холандецът Хуго де Фриз, германецът Карл Коренс и австриецът Ерих фон Чермак), които работят независимо един от друг, попадат на Менделовата статия. Всеки от тях е извършвал самостоятелни ботанически опити; всеки е открил самостоятелно Менделовите закони; преди да публикува резултатите си, всеки е ровил в съответната литература и е попаднал на първата Менделова статия; и всеки се позовава добросъвестно на неговия доклад и отбелязва, че собствената му работа потвърждава изводите на Мендел. Изумително тройно съвпадение! Освен това същата година и английският учен Уилям Бейтсън се натъква на Менделовата статия и бърза да привлече върху нея вниманието на други учени. Към края на годината Мендел вече получава признанието, което с право е заслужил още приживе.