100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Въпреки че самият Августин не прави последната крачка, логиката на аргумента му лесно води до извода, че управниците, които във всички случаи са временни, трябва да бъдат подчинени на папата. Средновековните папи с радост правят този извод и така Августиновите доктрини полагат основата на продължителния конфликт между църквата и държавата, с който векове наред ще се характеризира европейската история.
Произведенията на Августин пренасят някои елементи от гръцката философия в средновековна Европа. По-конкретно, неоплатонизмът оказва силно влияние върху разбиранията на Августин и по този начин — върху християнската философия през средновековието. Заслужава също да отбележим, че далеч преди Декарт Августин е дал израз на мисълта „Дишам, следователно съществувам“, макар и с други думи, естествено.
Августин е последният от големите християнски богослови преди мрачното средновековие и неговите произведения оставят църковната доктрина приблизително в такъв вид, в който тя ще съществува до края на средните векове. Той е най-личният от Отците на латинската църква и произведенията му намират много читатели сред духовенството. Неговите възгледи за спасението, половия живот, първородния грях и по много други въпроси не остават глас в пустиня. Мнозина по-късни католически богослови като Свети Тома Аквински, а и протестантските водачи Лутер и Калвин изпитват силното влияние на Августин.
Той умира в Хипо в 430 г. на шейсет и седмата си година. По това време градът е обсаден от вандалите, едно от варварските племена, нахлули в разпадащата се Римска империя. Няколко месеца по-късно те го завладяват и опожаряват, но Августиновата библиотека и катедралата остават незасегнати.
55. УИЛЯМ ХАРВИ
1578 — 1657
Уилям Харви, великият английски медик, открил кръвообращението и сърдечната дейност, е роден в 1578 г. в град Фоукстоун, Англия. Знаменитата му книга „Анатомичен трактат за движението на сърцето и кръвта у животните“, излязла в 1628 г., с право е наречена най-забележителното произведение в цялата история на физиологията. Всъщност тя е отправната точка на съвременната физиология. Нейното първостепенно значение се крие не в непосредственото й приложение, а в основната представа, която дава за дейността на човешкото тяло.
За нас, днешните хора, кръвообращението е даденост, нещо, което се разбира от само себе си, така че теорията на Харви изглежда напълно естествена. Но това, което ни се струва съвсем просто и ясно, не е било толкова очевидно за някогашните учени. Навремето видни биолози са застъпвали такива възгледи: а) храната се превръща в кръв в сърцето; б) сърцето бие кръвта (както се бие масло); в) артериите са пълни с въздух; г) сърцето произвежда „жизнени спиртове“; д) и във вените, и в артериите кръвта се движи на приливи и отливи и понякога стига до сърцето, а понякога не.
Гален, най-великият медик на античния свят, човек, който лично е правил много дисекции и се е занимавал със сърцето и кръвоносните съдове, дори не е подозирал, че съществува кръвообращение. Нито пък Аристотел, въпреки големия му интерес към биологията. Дори след като книгата на Харви е публикувана, много медици не приемат идеята му, че кръвта в човешкото тяло постоянно се преобръща в затворената система на кръвоносните съдове, като сърцето е двигателят на нейното движение.
Харви стига до идеята за кръвообращението чрез проста аритметична сметка. Той изчислява, че количеството кръв, което сърцето изхвърля при всеки свой удар, е около две унции. Тъй като то прави към 72 удара в минута, простото умножение води до извода, че всеки час сърцето изхвърля в аортата около 540 паунда17 кръв. Но това далеч надхвърля средното тегло на човека, а още повече — количеството кръв в човешкото тяло.
За Харви става очевидно, че една и съща кръв постоянно се рециклира през сърцето. Стигнал до тази хипотеза, в течение на девет години Харви прави експерименти и извършва внимателни наблюдения, за да определи детайлите на кръвообращението.
17
По нашата мерна система това прави 250 кг. — Б. пр.