100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
По-късно същата година посещава Женева, където протестантството бързо набира сили. Поканват го да остане там като учител и водач на протестантската общност. Скоро възникват конфликти между върлия пуритан Калвин и женевските граждани и в 1538 г. той е принуден да напусне. В 1541 г. го канят отново да се върне, приема и става не само единственият религиозен водач на града, но и много деен политически лидер, какъвто е до смъртта си през 1564 г.
На теория Калвин не е бил диктатор в Женева; много от гражданите имат избирателни права, а голяма част от официалната политическа власт се упражнява от двайсет и пет членен съвет. Калвин не е негов член и може да бъде изгонен по всяко време, ако за оставането му няма съгласие на мнозинството (което и става в 1538 г.). На практика обаче Калвин е господар на града, а след 1555 г. става по същество самодържец.
Под неговото ръководство Женева се превръща в главен протестантски център на Европа. Калвин упорито се опитва да съдейства за разпространяването на протестантството в други страни, по-конкретно във Франция, и за известно време Женева е нариичана „протестантският Рим“. След завръщането си в Женева една от първите му работи е да въведе цял ред клерикални разпоредби за тамошната реформаторска църква. После те ще станат образец за реформаторските църкви в Европа. Докато е в Женева, Калвин пише много внушителни религиозни трактати и продължава да преработва „Институциите на християнската религия“. Освен това изнася редица сказки върху богословието и Библията.
Калвинова Женева е схоластичен и пуритански град. Прелюбодеянието и развратът се смятат за тежки престъпления, а хазартът, пиянството, танците и пеенето на неприлични песни са строго забранени и могат да доведат до сурово наказание. Със закон се изисква в определени часове да се посещава църквата, където обичайни са предългите проповеди.
Калвин усилено насърчава прилежанието в работата и набляга на образованието. Именно по негово време е създаден Женевският университет.
Калвин е бил човек с крайна нетърпимост и се разправял жестоко с всички, които смятал за еретици. Най-прочутата му жертва (а те са доста) е Мишел Серве, медик и богослов от испански произход, който не вярвал в учението за Троицата. Когато Серве се озовал в Женева, бил задържан, съден за ерес и изгорен на кладата (1553). По времето на Калвин са изгорени още няколко души, заподозрени в магьосничество.
Калвин умира в Женева в 1564 г. Женен е, но остава вдовец в 1549 г., а единственото му дете починало при самото раждане.
Главното значение на Калвин се крие не в пряката му политическа дейност, а в застъпваната от него идеология. Той набляга на авторитета и значението на Библията и като Лутер отхвърля властта и значението на Римокатолическата църква. Подобно на Лутер, Свети Августин и Свети Павел, Калвин твърди, че всички хора са грешници и че спасение носят не добрите дела, а вярата и само вярата. Особено впечатление правят неговите представи за предопределението и порицанието. Според Калвин Бог отдавна е решил — без оглед на всякакви заслуги — кой ще бъде спасен и кой осъден. Тогава защо човек трябва да се стреми да бъде нравствен? Калвин отговаря, че „избраните“ (т. е., хората, които Бог е избрал да приемат Христа и за това да получат опрощение) са предопределени от Бога да бъдат праведни. Иначе казано, ще получим спасение не защото сме добри, а сме добри, защото сме избрани да получим спасение. На някои това учение може да се вижда странно, но едва ли може да има съмнение, че то е вдъхновило мнозина калвинисти да водят благочестив и праведен живот.
Калвин е упражнил голямо влияние върху света. Богословските доктрини му спечелват в крайна сметка повече последователи, отколкото има Лутер. Въпреки че Северна Германия и Скандинавия са предимно лютерански страни, швейцарците и холандците са калвинисти. В Полша, Унгария и Германия има значителни калвинистки малцинства. Презвитерианците в Шотландия са калвинисти, каквито са и хугенотите във Франция, и пуританите в Англия. В Америка, разбира се, отдавна има силно пуританско влияние.