100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

В книгата си той недвусмислено заявява, че през артериите кръвта излиза от сърцето, а през вените се връща в него. Понеже не разполага с микроскоп, Харви не е в състояние да види капилярите, миниатюрните кръвоносни съдове, които пренасят кръвта от най-малките артерии до вените, но правилно се досеща за тяхното съществуване. (Капилярите са открити от италианския биолог Малпиги няколко години след смъртта на Харви.)

Харви пише също, че работата на сърцето е да вкарва кръв в артериите. По този и по-всички останали главни въпроси теорията на Харви е по същество правилна. Освен това той представя обилни експериментални доказателства и добре обмислени доводи в подкрепа на теорията си. Въпреки че отначало е посрещната със силен отпор, към края на живота му тя е вече общоприета.

Харви работи и върху ембриологията и макар постиженията му в тази насока да не могат да се сравнят с откриването на кръвообращението, те също заслужават внимание. Той е опитен наблюдател и с книгата си „За размножаването на животните“, излязла в 1651 г., поставя началото на съвременните изследвания в ембриологията. Подобно на Аристотел, от чиито възгледи е силно повлиян, Харви отхвърля теорията за преформизма — хипотезата, че дори в най-ранния си стадий зародишът има същото устройство като животното, само че в много по-малки размери. Харви застъпва правилното гледище, че крайният продукт на зародиша се развива постепенно.

Харви има дълъг, интересен и благополучен живот. Като юноша се учи в колеж към Кеймбриджкия университет. В 1600 г. заминава за Италия, за да следва медицина в университета на Падуа, по онова време може би най-добрата медицинска школа в света. (Галилей е професор там по същото време, но не е известно двамата да са се срещали някога.) В 1602 г. Харви получава докторска степен в Падуа. След това се завръща в Англия, където има дълга и успешна кариера като лекар. Между пациентите му са двама английски крале (Джеймс I и Чарлз II), както и известният философ Франсиз Бейкън. Харви преподава анатомия в Медицинския колеж в Лондон и веднъж дори е избран за президент на колежа, но отказва да приеме тази длъжност. Извън частната си практика той дълги години е главен лекар на лондонската болница „Свети Вартоломей“. Когато в 1628 г. излиза книгата му за кръвообращението, той се прочува в цяла Европа. Женен е, но няма деца. Умира в 1657 г. в Лондон на седемдесет и девет години.