100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Както няколко други учени, Планк се интересува от излъчването на черното тяло, иначе казано, от електромагнитната радиация, излъчвана от съвсем черен обект, когато той е нагрят. (Напълно черен обект е онзи, който не отразява, а поглъща изцяло всяка светлина, паднала върху него.) Физиците експериментатори са направили старателни измервания на радиацията на подобни обекти още преди Планк да се залови с този проблем. Първото постижение на Планк е откриването на доста сложна алгебрична формула, която правилно определя радиацията на черното тяло. Тази формула, често използвана в теоретичната физика, е много добро обобщение на експерименталните данни. Но има една трудност: приетите физични закони водят до съвсем различна формула.
Планк разсъждава задълбочено върху проблема и накрая предлага съвършено нова теория: лъчистата енергия се излъчва само на точни количества елементарни частици, т. нар. кванти. Според неговата теория величината на 1 квант светлина зависи от нейната честота (т. е. от цвета й) и съответства на количество, което Планк бележи с h. Сега това се нарича константа на Планк. Неговата хипотеза противоречи на преобладаващите дотогава схващания за физиката, но като я прилага, той успява да извлече точна формула за радиацията на черното тяло.
Идеята на Планк е толкова революционна, че сигурно щеше да бъде отхвърлена като хрумване на смахнат, ако Планк нямаше славата на много сериозен и солиден физик. Колкото и необичайна да изглежда тази теория, на практика тя води до създаването на една точна формула.
Отначало повечето физици (а и самият Планк) възприемат хипотезата му само като удобна математическа фикция и нищо повече. Но само след няколко години се оказва, че идеята на Планк за квантите намира приложение при всевъзможни физични явления, а не само при радиацията на черно тяло. Айнщайн приема тази концепция в 1905 г., за да обясни фотоелектричния ефект, а Нилс Бор я използва в 1913 г. в теорията си за строежа на атома. В 1918 г., когато Планк е удостоен с Нобелова награда, вече е съвсем ясно, че хипотезата му е вярна и има фундаментално значение във физиката.
Силните антинацистки възгледи на Планк го поставят в опасност по времето на Хитлер. По-малкият му син е екзекутиран в началото на 1945 г. заради участието си в несполучилия офицерски заговор срещу Хитлер. Самият Планк умира в 1947 г. на осемдесет и девет години. Развитието на квантовата механика е може би най-важното научно събитие на XX век, по-важно дори от двете Айнщайнови теории за относителността. Константата на Планк h има много важно значение и вече е призната като една от двете или трите фундаментални константи в теоретичната физика. Тя намира приложение в теорията за атомния строеж, в Хайзенберговия принцип за несигурността, в радиационната теория и в много научни формули. Численият израз, който Планк дава на константата си, се отклонява само с два процента от приетото днес число. Планк е всепризнат като бащата на квантовата механика. Въпреки че е изиграл малка роля за по-нататъшното развитие на квантовата теория, би било грешка да го класираме прекалено ниско. Първоначалният пробив на Планк е много съществен. Той освобождава умовете от предишните погрешни разбирания и дава възможност на последователите му да създадат далеч по-елегантната теория, която имаме днес.
60. ДЖОУЗЕФ ЛИСТЪР
1827 — 1912
Джоузеф Листър, британският хирург, въвел за първи път антисептичните средства в хирургията, е роден в 1827 г. в Ъптън, Англия. В 1852 г. получава докторат от Университетския колеж в Лондон, където е бил отличен студент. В 1861 г. е назначен за хирург в Кралската амбулатория в Глазгоу, където работи осем години. Най-вече през този период той развива метода си за антисептична хирургия.
В Кралската амбулатория той отговаря за отделенията в новото крило, предназначено само за хирургия. Остава ужасен от високата смъртност след операции там. Инфекциите и гангрената са нещо обичайно. Листър се старае да поддържа чистота в отделенията си. Това обаче не е достатъчно, за да се предотврати високата смъртност. Много лекари твърдят, че мръсотията около амбулаторията е причина за инфекциите. Но това обяснение не го задоволява.
Един ден през 1865 г. прочита доклад на Луи Пастьор и се запознава с теорията, че болестите се предизвикват от микроби. Това го навежда на главната му идея. Щом причина за инфекциите са микробите, най-добрият начин да се избягват следоперативните възпаления ще бъде те да се унищожават още преди да са навлезли в откритата рана. Листър използва карболова киселина против микробите и въвежда цял ред нови антисептични мерки. Не само си измива старателно ръцете преди всяка операция, но се грижи инструментите и превързочните материали да са напълно обеззаразени. Дори пръска в операционната карболова киселина. Резултатът е рязко съкращаване на смъртните случаи след операция. През периода 1861/65 г. следоперативната смъртност в мъжкото отделение е 45 на сто. В 1869 г. тя вече е 15 процента.