100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Учените винаги са твърдели, че отделните атоми са неразрушими и неизменни. Ръдърфорд с помощта на своя талантлив млад асистент Фредерик Соди успява да покаже, че когато един атом излъчва алфа- или бета-лъчи, той се превръща в друг вид атом. Отначало химиците отказвали да приемат това; но Ръдърфорд и Соди провели цяла поредица радиоактивни разпадания, които превръщат урана в олово. Ръдърфорд измерва и степента на разпадане и така стига до важното понятие „полуживот“. Скоро това довежда до развитието на радиометрията, която става един от най-съществените и полезни научни методи със забележително приложение в геологията, археологията, астрономията и много други области.
С тези изумителни открития в 1908 г. Ръдърфорд спечелва Нобеловата награда (която и Соди получава по-късно), но най-голямото му постижение тепърва предстои. Той вече е забелязал, че бързо движещите се алфа-частици могат да преминават през тънко златно фолио — без да оставят видима следа! — въпреки че малко се отклоняват. Това показва, че златните атоми не са непроницаеми като „билярдни топки“ — както смятали дотогава учените, — а са „меки“ отвътре. От това би следвало, че малките твърди алфа-частици могат да преминават през златните атоми като куршум през пихтия.
Заедно с Гайгер и Марсдън, по-млади от него сътрудници, Ръдърфорд открива, че част от алфа-частиците силно се отклоняват при досега със златното фолио, фактически някои дори отскачат! Той предусеща, че предстои нещо голямо и повтаря много пъти експеримента, като брои внимателно частиците, които се разпръсват в различни посоки. Тогава чрез много труден, но крайно убедителен математически анализ Ръдърфорд доказва, че има само един начин да се обяснят резултатите от опита: златният атом се състои почти изцяло от празно пространство, а почти цялата маса на атома е съсредоточена в едно „ядро“, което се намира в средата!
В доклада си (1911) Ръдърфорд разбива само с един удар, и то завинаги, обичайната ни представа за света. Щом дори парче метал — уж най-твърдото тяло — е най-вече празно пространство, тогава всичко, което сме смятали за съществено, изведнъж се разпада на малки частички, които се щурат в безкрайна празнота!
Откритото от Ръдърфорд атомно ядро е основата на всички съвременни теории за строежа на атома. Когато две години по-късно Нилс Бор публикува прочутия си доклад, в който представя атома като миниатюрна слънчева система, подчинена на квантовата механика, той използва като отправна точка на своя модел Ръдърфордовия атом с ядро. Същото правят Хайзенберг и Шрьодингер, когато създават своите по-сложни и усъвършенствани модели на атома.
Откритието на Ръдърфорд води до нов дял в науката: изучаването на самото ядро. Ръдърфорд се оказва пионер и в тази област. В 1919 г. той успява да превърне азотни ядра в кислородни, като ги бомбардира с бързо движещи се алфа-частици. Това е постижение, което надхвърля и най-смелите мечти на древните алхимици.
Скоро става ясно, че ядрените превъплъщения може да са източникът на слънчевата енергия. А предизвиканото им трансформиране е същността на атомните оръжия и атомните електроцентрали. В този смисъл откритието на Ръдърфорд далеч надхвърля чисто научния интерес.
Изключителната личност на Ръдърфорд неизменно е правила силно впечатление на всички, които са влизали в досег с него. Той е бил едър, гръмогласен човек с неизчерпаема енергия и самоувереност и очевидна липса на скромност. Когато негов колега подхвърлил нещо за необичайната му способност да стои винаги „на гребена на вълната“ в науката, Ръдърфорд мигом отговорил: „А защо не? Та нали аз създадох вълната!“
57. ЖАН КАЛВИН
1509 — 1564
Прочутият протестантски богослов и нравоучител Жан Калвин е една от главните фигури в европейската история. Неговите възгледи по такива разнообразни въпроси като богословие, управление, лична нравственост и работни навици оказват влияние повече от 400 години върху живота на стотици милиони хора.
Жан Калвин (истинското му презиме е Ковен или Шовен) е роден в 1509 г. във френския град Ноайон. Получава солидно образование. След като посещава „Колеж де Монтагю“ в Париж, отива да следва право в Орлеанския университет. Изучава право и в Бурж.
Калвин е само осемгодишен, когато Мартин Лутер разлепва на църковната врата във Витенберг своите деветдесет и пет тезиса, с което слага началото на протестантската Реформация. Калвин е възпитан като католик, но в младежките си години възприема протестантството. За да избегне преследвания, скоро напуска Париж, където е живял, и след като пътува известно време, се установява в Базел, Швейцария. Там живее под чуждо име, докато усилено изучава богословие. Двайсет и седем годишен, издава в 1536 г. най-известния си труд — „Институции на християнската религия“. Прочува се именно с тази книга, в която са събрани основните протестантски възгледи, представени системно в разбираема форма.