100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Повечето научни изобретения (с изключение на оръжията и експлозивите) са полезни за човечеството. Надали ще се намери някой, който да предложи например да се откажем от хладилниците или пеницилина или да намалим чувствително използването им. Но вредата от масовата употреба на частни коли е повече от очевидна. Те са шумни, замърсяват въздуха, изразходват гориво, чиито източници все повече намаляват, и всяка година убиват или осакатяват ужасяващ брой хора.
Явно никога не бихме се примирили безропотно с автомобила, ако той не ни даваше големи предимства. Личната кола е безкрайно по-гъвкава от обществения транспорт. За разлика от влака и метрото тя те отвежда и оставя където и когато поискаш и е незаменима при доставки вкъщи. Автомобилът е бърз, удобен и лесно поема багаж. Като ни предоставя избор къде да живеем и как да прекарваме времето си, допринася много за личната ни свобода.
Може да се спори дали тези предимства си струват данъка, който той взема от обществото, но никой не може да отрече, че автомобилът е оказал голямо въздействие върху нашата цивилизация. Само в САЩ се движат повече от 180 милиона коли. Общо това прави приблизително пет трилиона километра пробег годишно — повече от целия път, изминат пешком, със самолети, влакове, параходи и всички други транспортни средства.
За да угодим на автомобила, сме построили много и много паркинги и скоростни магистрали през огромни разстояния, с което сме променили цялата природа. В отплата автомобилът ни дава подвижност, за каквато предишните поколения не са и дръзвали да мечтаят. Повечето собственици на коли сега разполагат с много по-широко поле за дейност и с много повече удобни съоръжения, отколкото биха имали, ако го нямаше автомобила. Той ни дава много по-голяма възможност да избираме къде да живеем и къде да работим. Благодарение на него много улеснения и удобства, достъпни някога само за градските жители, сега са на разположение и на хората от близките околности. (Това може би е главната причина за разрастването на предградията през последните десетилетия и за упадъка на градските центрове в Съединените щати.)
Николаус Август Ото е роден в 1832 г. в Холцхаузен. Баща му умира, когато е още бебе. Ото е добър ученик, но на шестнайсет години напуска гимназията, за да добие опит в търговията. Известно време работи в някаква бакалиица в малък град. По-късно става продавач във Франкфурт. А след това вече е търговски пътник.
Около 1860 г. Ото научава за газовия двигател, изобретен от Етиен Леноар (1822–1900), първия годен за работа мотор с вътрешно горене. Ото си дава сметка, че двигателят на Леноар ще намери по-добро приложение, ако е с течно гориво, защото така ще се избегнат някои неудобства на газа. Скоро Ото изобретява карбуратор; но патентното бюро му отказва да го регистрира, защото подобни устройства вече били създадени.
Ото не се обезсърчава и полага всички усилия да подобри мотора на Леноар. В 1861 г. му хрумва идеята за съвсем нов тип двигател, който работи на четиритактов цикъл (за разлика от примитивния двутактов двигател на Леноар). През януари 1862 г. Ото конструира годен за работа модел на четиритактов двигател. Но среща трудности, особено в запалването, не може да го направи по-практичен и скоро оставя настрани тази работа. И разработва своя „атмосферен двигател“ — подобрен двутактов мотор, който работи с газ. Той го патентова в 1863 г. и скоро си намира съдружник, Йожен Ланжен, който да го финансира. Двамата изграждат малка фабрика и продължават да подобряват двигателя. В 1867 г. техният двутактов мотор печели златен медал на Парижкото изложение. Оттук нататък търговията потръгва бързо и печалбите на компанията растат стремглаво. В 1872 г. двамата наемат Готлиб Даймлер, блестящ инженер с опит в ръководенето на фабрика, за да им помогне в производството на двигателя.
Въпреки че печалбите от двутактовия мотор са много добри, Ото не може да се отърве от идеята за четиритактовия модел, който поначало е замислял. Той е убеден, че четиритактов двигател, който компресира сместа от гориво и въздух, преди да я запали, ще бъде много по-ефикасен от всякакви видоизменения на Леноаровия двутактов мотор. В началото на 1876 г. Ото създава най-после подобрена система за запалване и с нея вече конструира напълно годен четиритактов двигател. Първият му модел е готов през май 1876 г. и на следващата година вече е патентован. Далеч по-добрата ефикасност и работа на четиритактовия двигател са очевидни и той се радва на незабавен успех в продажбите. Само през следващите десет години са купени 30 000 броя и скоро всички разновидности на Леноаровия мотор са вече демоде.