100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Първият задълбочен доклад на Листър върху антисептичната хирургия е публикуван в 1867 г., но схващанията му не се приемат незабавно. В 1869 г. обаче му предлагат катедрата по клинична хирургия при Единбургския университет и през седемгодишната му работа там името му се прославя. През 1875 г. прави обиколка из Германия и изнася лекции, в които излага своите възгледи и методи; следващата година прави подобно пътуване из Съединените щати. Но повечето медици още не са убедени в правотата му.
В 1877 г. му възлагат да оглави катедрата по клинична хирургия при Кралския колеж в Лондон и на тази длъжност се задържа повече от петнайсет години. Демонстрациите на антисептична хирургия в Лондон предизвикват голям интерес в медицинските кръгове, а резултатът е, че разбиранията на Листър се приемат все по-широко. Към края на живота му Листъровите принципи в антисептичната хирургия са вече възприети от почти всички медици в света.
За пионерското си дело Листър получава много почести. Пет години е председател на Кралското научно дружество и става личен хирург на кралица Виктория. Женен, но без деца, той живее близо осемдесет и пет години. Умира в 1912 г. в Уолмър, Англия.
Нововъведенията на Листър внасят коренни промени в хирургията и благодарение на тях е спасен животът на милиони хора. Днес не само много по-малко пациенти умират от следоперативни инфекции. Сега хирургията спасява и онези, които не биха се осмелили да се подложат на операция при някогашните условия, когато опасността от инфекция е била далеч по-голяма. Освен това хирурзите могат да извършват сложни операции, с които не биха се наели някога при толкова чести инфекции. Преди едно столетие например обикновено не са мислили за операции, които предполагат отваряне на гръдния кош. Въпреки че съвременните похвати в антисептичната хирургия се различават от методите на Листър, те включват същите основни разбирания и са продължение на неговите принципи.
Някой може да каже, че идеите на Листър толкова очевидно са копирани от Пастьор, че той няма никаква заслуга. Но независимо от писаното от Пастьор все някой е трябвало да разработи и популяризира методите на антисептичната хирургия.
Фактът, че и Листър, и Пастьор са включени в класацията, не означава, че отбелязваме два пъти едно и също откритие. Теорията, че болестите се предизвикват от микроби, намира толкова забележителни приложения, че дори заслугата да бъде разделена между Пастьор, Левенхук, Флеминг и Листър, всеки от тях има пълното право да бъде включен в тази книга.
Има и друго евентуално възражение Листър да получи такова високо място в класацията. Близо двайсет години преди него унгарският доктор Игнац Земелвайс (1818–1865), който работел във Виенската главна болница, ясно е показал предимствата на антисептичните средства както в акушерството, така и в хирургията. Но въпреки че Земелвайс става професор и написва чудесна книга за идеите си, той остава до голяма степен незабелязан. Именно Джоузеф Листър и това, което той пише, говори и демонстрира, всъщност убеждава медицинските среди в необходимостта от антисептични средства в лекарската практика.
61. НИКОЛАУС АВГУСТ ОТО
1832 — 1891
Николаус Август Ото е немски изобретател, който в 1876 г. конструира първия четиритактов мотор с вътрешно горене — прототипа на стотици милиони подобни двигатели, произведени по-късно.
Моторът с вътрешно горене е устройство с най-разнообразно приложение: в моторници и мотоциклети, в индустрията, а изобретяването на самолета би било немислимо без него. (До полета на първия реактивен самолет в 1939 г. всички самолети бяха с двигатели с вътрешно горене.) Обаче далеч по-широка употреба намира при автомобилите.
Преди Ото да създаде своя двигател, са правени много опити да се конструира автомобил. Някои изобретатели — Зигфрид Маркус (в 1875), Етиен Леноар (в 1862) и Николас Йозеф (ок. 1769) — успяват да направят модели, които дори се движат. Но при липсата на подходящ двигател, при който ниското тегло е съчетано с висока мощност, тези модели се оказват практически неприложими. Петнайсет години след открития от Ото четиритактов мотор двама други изобретатели — Карл Бенц и Готлиб Даймлер, успяват да конструират независимо един от друг автомобили, годни за продан. По-късно се използват различни видове двигатели и никак не е изключено в бъдеще да се създадат коли, задвижвани с пара, с батерии или по друг начин, които да превъзхождат сегашните. Но от стотиците милиони автомобили, произведени през последното столетие, 99 процента се движат с четиритактовия двигател на Ото. (Дизеловият двигател, находчива форма на мотор с вътрешно горене, който се използва при камиони, автобуси и параходи, има също четиритактов цикъл, но горивото се вкарва на друг етап.)