Безсмъртие в смъртта

— Браво.

— Човекът се оказа разговорлив. Мисля, че се разгневи, когато му описах по какъв начин са убили Хета. Каза, че тя не е работила дълго в клуба, но я смятал за добродушна, способна, преуспяваща жена.

— Нима той се изрази така?

— Ами, говореше на местния жаргон, който дословно съм цитирала в доклада. Каза, че не е забелязал с кого е разговаряла Хета след инцидента, тъй като клубът би препълнен и той бил много зет.

— Да чупи главите на хората.

— Точно така. Обаче ми даде имената на неколцина служители в клуба и на един-двама редовни клиенти, които може би са я видели с някого. Свързах се с тях и ги разпитах, но никой не е забелязал да се случва нещо странно или нередно. Един клиент спомена, че е видял Хета да влиза в сепарето с някакъв мъж, но не си спомни по кое време се е случило това, нито как е изглеждал непознатият. Описа го като „един висок тип“, това е всичко.

— Страхотна информация, няма що.

— Напуснала е клуба в два и петнайсет, около час по-рано от обикновено. Казала на една от колежките, че си е изкарала нормата и приключва за тази вечер. Показала й цяла шепа кредитни жетони и пачка банкноти и се похвалила, че има клиент, който не жали парите, за да получи първокласно обслужване. Оттогава не се е вясвала в клуба.

— След три дни открили тялото й. — Ив гневно се изправи. — Ако ми бяха възложили разследването по-рано или ако онази Кармайкъл си беше направила труда да провери… Какъв е смисълът да се ядосвам, след като не мога да променя нищо!

— Хората, с които разговарях, се изказаха много ласкаво за Хета.

— Имала ли е любовник?

— Не, никаква сериозна връзка. В подобни клубове не е прието компаньонките да се срещат с клиентите в извън работно време, а очевидно Хета е била истинска професионалистка. Предполагам, че е работела и в други заведения, но досега не съм открила нищо.

— Вземала ли е наркотици?

— От време на време, според хората, с които разговарях. Проверих досието й — преди няколко години е обвинена в притежаване на дрога, но иначе няма провинения.

— Преди колко години?

— Преди пет.

— Добре, продължавай в същия дух. — Тя вдигна поглед, когато Фийни влезе в стаята. — Здравей. Радвам се да те видя.

— Имаше страхотно задръстване, затова позакъснях. О, любимите ми кифли. — Той побърза да си вземе една. — Как си, Пийбоди?

— Добро утро, капитане.

— Какво ще кажеш за жилището — жестоко е, а? Хей, Далас, май си облякла нова риза.

— Не съм.

— Изглеждаш някак по-различна. — Той си наля кафе, а Ив забели очи, сякаш й беше омръзнало от комплименти. — Открих онзи тип с татуираната змия. В около два след полунощ Мейвис се озовала в клуб, наречен „Граунд Зироу“, и си поръчала питие и момче, което да танцува на масата й. Снощи разговарях с него. Спомни си за Мейвис. Каза, че вече била доста пияна, но продължавала да се налива. Предложил й сексуалните си услуги, но тя отказала и залитайки напуснала заведението. — Фийни въздъхна. — Ако се е отбивала в други клубове, сигурно не е използвала кредитни жетони. Не се знае къде е ходила, след като е напуснала „Граунд Зироу“ в три без петнайсет.