Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя беше изплашена, неподготвена. „Изнасилва ме“ — помисли си и прехапа устни да не изкрещи. Безмилостните тласъци накараха болката в нараненото й тяло да се пробуди. Опита се да го отблъсне, но той вкопчи пръсти в бедрата й и от гърлото й се изтръгна стон.
Беше обучена да се справя с подобни ситуации, но в този ужасяващ момент не й беше до съпротива. Лицето на Рурк беше скрито от погледа й, но беше сигурна, че ако успее да го зърне, ще види лика на непознат.
— Рурк! — отчаяно изкрещя тя. — Причиняваш ми болка!
Съпругът й промърмори нещо, странна, неразбираема дума, която никога не беше чувала. Ив престана да се съпротивлява, сграбчи раменете му и затвори очи.
Рурк беше ненаситен. Пръстите му се вкопчиха в бедрата й, дъхът му свистеше в ухото й. Беше брутален, изчезнали бяха вроденият му финес и самоконтролът му.
Не можеше да спре. Дълбоко в съзнанието му някакъв глас му нашепваше, че прави нещо ужасно и все пак той не можеше да престане. Страстта беше като тумор, изяждащ клетките му, трябваше да я задоволи, за да оцелее. Друг глас, лукав и алчен, задъхано му говореше: „По-силно! Още!“. Подканваше го, влудяваше го, караше го да усилва темпото, докато най-сетне, след безмилостен тласък, той изкрещя от удоволствие и от облекчение.
Ив продължи да се притиска към него, иначе щеше да се озове на пода. Съпругът й трепереше като човек, който има треска и тя не знаеше дали да се опита да го успокои или да го нахока. Рурк залитна и се подпря на стената, за да не падне. Ив в миг забрави за случилото се и изплашено възкликна:
— Какво ти е? Май си пил повече, отколкото трябва. Хайде, облегни се на мен.
— Не! — След като беше задоволил безумната си страст, съзнанието му се беше прояснило. Чувството за вина го смазваше. Тръсна глава и се отдръпна.
— Боже, мой, Ив! Толкова съжалявам!
— Няма нищо. — Беше блед като платно. Никога не го беше виждала в подобно състояние и страхът я сграбчи за гърлото. Прошепна: — Ще повикам Съмърсет. Трябва да те сложим в леглото.
— Недей! — Той отблъсна ръката й, която нежно милваше челото му. Как е възможно да бъде толкова мила след това, което й беше причинил? — За Бога, та аз те изнасилих!
— Не, не си — рязко произнесе Ив, надявайки се, че тонът й ще му подейства като плесница. — Просто беше… грубичък.
— Причиних ти болка. — Тя понечи да го прегърне, но Рурк я отблъсна. — По дяволите, цялата си в синините, а пък аз те натиках в някакъв гардероб и те изнасилих като някоя…
— Престани. — Ив отново пристъпи към него, но той поклати глава. — Не бягай от мен, това действително ще ми причини болка. Не го прави.
— Остави ме да се окопитя. — Рурк потърка челото си. Повдигаше му се, чувстваше се замаян и не на себе си. — Господи, бих дал всичко за едно питие!
— Което ме подсеща отново да те попитам колко чаши вино си изпил.
— Не съм пиян, Ив. — Огледа се и си помисли: „Как можах да го направя!“ — Не знам какво ме прихвана. Извинявай.
— Разбирам — прошепна тя, но не можа да се въздържи и попита: — Какво означава „лайомса“? Непрекъснато повтаряше тази странна дума.
Очите му потъмняха.
— На галски е и означава „моя“. Не съм говорил на този език откакто… от детството си. Баща ми говореше на галски, когато беше пиян. — Поколеба се и докосна с пръст страната й. — Бях толкова груб с теб…
— Не съм от стъкло, Рурк. Нищо ми няма. Да го забравим.
— Никога не съм постъпвал така с жена. — Внезапно си спомни как чуваше през тънките стени стоновете и протестите на проститутките, които баща му непрекъснато водеше вкъщи. — Никога. Изобщо не помислих за чувствата ти. Поведението ми беше непростимо.
Не беше свикнала да го вижда толкова смирен. Това я изнервяше.
— Виждам, че вече си се окопитил и че нямам повод за безпокойство. Предлагам да се върнем при нашите гости.
Преди да отвори вратата. Рурк докосна ръката й.
— Ив, не зная какво се случи, повярвай ми. Наблюдавах изпълнението на Мейвис, внезапно изпитах непреодолимо желание. Сякаш животът ми зависеше от това да те имам. Не беше просто желание за секс, а за оцеляване. Не можех да се овладея. Знам, че онова, което ти причиних, е непростимо…
— Почакай. — Ив се облегна на вратата и го изгледа. Внезапно забрави всичко останало и се превърна в опитното ченге Ив Далас, на която не убягваше нищо. — Сигурен ли си, че не преувеличаваш?
— Не. Все едно някой ме стискаше за шията. — Той се опита да се усмихне. — По-точно за друга част от тялото ми. Но нищо не може да оправдае…
— Забрави за миг чувството за вина и помисли върху случилото се. — Сега очите й бяха студени като ледени висулки. — Внезапно си почувствал непреодолимо желание или по-точно натрапчив импулс, който ти, човекът със железен самоконтрол, не си успял да преодолееш. Навярно не го осъзнаваш, но се нахвърли върху мен като монах, обрекъл се на безбрачие, който задоволява половия си нагон с дроид за секс.