Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Използваш Мейвис като „опитно зайче“, нали?
— Донякъде. За мен тя се оказа истинска находка. Наложи й се да се откаже от част от репертоара, който не беше подходящ за мен, а пък аз аранжирах някои песни специално за нея. Предполагам, че след няколко месеца ще имам необикновени резултати.
— Когато усъвършенстваш апаратурата си.
— Точно така. — Той вдигна чашата си като за наздравица.
— Разбрах, че композираш музика към програми за виртуална реалност.
— Да, от време на време. Доставя ми удоволствие, особено ако програмата е интересна.
— Обзалагам се, че умееш да залагаш подпрагови елементи в програмите.
— Откъде ти хрумна? Това изисква големи технически умения.
— Но ти си дяволски добър техник и отлично познаваш компютрите. И човешкия мозък. Мозъкът е само един компютър, нали така ми каза?
— Да. — Цялото му внимание беше съсредоточено върху Ив и изобщо не забеляза подозрителния поглед на Пийбоди.
— Занимаваш се и с уреди за повишаване на настроението, които са създадени на базата на промени в поведението и емоционалното състояние и в мозъчните вълни. — Тя извади от чекмеджето записващото устройство и го постави върху бюрото. — Да обсъдим по-подробно този въпрос.
— По дяволите, какви са тези номера? — Джес остави чашата си и понечи да стане. — Какво става?
— Нищо особено. Ще ти съобщя правата ти, после ще си побъбрим. Полицай Пийбоди, включи допълнителното записващо устройство.
— Нямаш право да ме подлагаш на разпит без предварителното ми съгласие. — Той скочи на крака. Ив го последва и заяви:
— Щом искаш, ще издействам специална заповед и ще те заведа в полицейското управление. Може би ще се наложи да почакаш, тъй като предварително не съм запазила помещение за разпит. Вероятно ще се наложи да прекараш няколко часа в ареста.
Музикантът колебливо седна на ръба на стола.
— Много бързо се превърна в ченге, Далас.
— Грешиш, винаги съм най-вече ченге, после всичко останало. — Включи записващото устройство и съобщи на Джес какви са правата му, после попита: — Ясно ли ти е всичко?
— Относно правата ми — да. Но не ми е ясно за какво разиграваш този цирк.
— Ще ти обясня. Разпитът цели да се изяснят известни обстоятелства около смъртта на четирима души, а именно Дру Матиас, С. Т. Фитухю, сенатор Джордж Пърли и Съриз Дивейн.
— Какво? — Той изглеждаше искрено смаян. — Дивейн ли? Нали това беше жената, която се хвърли от покрива на небостъргача „Татлър“? Нямам нищо общо със самоубийството й. Та аз дори не я познавам.
— Значи не си знаел, че Съриз Дивейн беше изпълнителна директорка и главен акционер на „Татлър Ентърпрайз“.
— Ами… чувал бях за нея, но…
— Предполагам, че от време на време името ти се е появявало на страниците на този клюкарски вестник.
— Разбира се. Репортерите от жълтата преса все търсят да окалят някого. И на мен не ми се размина, когато бях на върха на славата си. Но всъщност това е нещо съвсем обикновено за шоубизнеса. — Страхът му беше заменен от раздразнение. — А колкото до самоубийството на Дивейн, бях в звукозаписното студио, когато тя се е хвърлила от покрива. Имам свидетели, между тях е и Мейвис.
— Сигурна съм, че не си бил на покрива, Джес. Или поточно не си присъствал тялом.
Изящните му устни се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Хубава работа, сега пък ме обяви за призрак.
— Познаваш ли автотронен инженер на име Дру Матиас?
— Никога не съм чувал за него.
— Матиас също е завършил Техническия университет.
— Както и още хиляди души. Вече ти казах, че съм следвал задочно. Никога не съм стъпвал в университета.
— Не си ли имал контакт с други студенти?
— Разбира се, че имах. Свързвахме се по видеотелефона, чрез електронната поща и лазерен факс… — Той сви рамене и забарабани с пръсти по бомбето на ръчно изработения си ботуш, който бе подпрял на коляното си. — Не си спомням за никакъв Дру Матиас.
Ив реши да смени тактиката.
— Докъде е напреднал проектът ти за въздействие върху подсъзнанието?
— Не разбирам за какво намекваш. Всъщност знам за какво става дума, но според сведенията ми никой не е извършвал проучвания в тази насока. — Опитваше се да изглежда безразличен, но очите му неспокойно се стрелкаха от едната към другата жена.
Ив реши да блъфира и се обърна към Пийбоди:
— А ти разбираш ли въпроса ми?
— Така мисля, лейтенант — отвърна младата жена, опитвайки се да преодолее объркването си. — Интересувате се дали разпитваният е работил върху методи за въздействие върху подсъзнанието. Може би трябва да му се напомни, че проучванията в тази област не са забранени. Но производството на уреди, базирани на подобно въздействие, е против щатските, федералните и международните закони.