Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Рурк потръпна и отново го прободе чувството за вина.
— Вече ти казах, че нямам извинение за стореното.
— Да изнасилиш една жена не е в стила ти, Рурк. Убедена съм, че не всичко, което правиш, е напълно законно, ала знам, че предварително обмисляш ходовете си и не си импулсивен. Може би понякога проявяваш грубост, но не си зъл. А след като съм се любила с теб по всички възможни начини, съм готова да се закълна, че не мислиш само за собственото си удоволствие.
— Ами… — Рурк не знаеше как да реагира. — Караш ме да се срамувам още повече.
— Не ти беше човекът, който ме облада.
— Позволи ми да не се съглася. Извинявай, но не съм съгласен.
— Не беше Рурк, когато познавам и обичам, човекът, успял да се измъкне от низините. Нещо в теб се изключи… Или пък се включи. Ах, този мръсник! — Срещна погледа на съпруга си и разбра, че вече я разбира накъде бие. — Негодникът има някакъв уред. Докато танцувахме, ми загатна нещо, всъщност направо се похвали, а аз не заподозрях нищо. Обаче нашият приятел реши да ми направи малка демонстрация на откритието си. Суетността му ще го вкара в затвора.
Рурк я сграбчи за ръката.
— Говориш за Джес Бароу, нали? За контрол върху съзнанието.
— „Музиката трябва да въздейства върху мислите и чувствата на хората“ — така ми каза минути преди да започне концертът. Какъв нахал!
Рурк си спомни невярващия й поглед, когато я беше притиснал до стената.
— Ако се окажеш права… — заговори с неестествено спокоен глас — … ако се окажеш права, искам да остана насаме с Джес Бароу.
— Това е работа на полицията — прекъсна го Ив, но той пристъпи към нея с решително изражение.
— Ще ме оставиш насаме с него или ще намеря начин да изпълня онова, което съм намислил.
— Добре. — Ив окуражително стисна ръката му. — Добре, но ще изчакаш реда си. Искам да се убедя, че не греша.
— Ще почакам — съгласи се той и си помисли, че Джес скъпо ще си плати задето беше накарал Ив да изпита страх и недоверие.
— След като свърши концертът, неофициално ще разпитам Джес Бароу в моя домашен кабинет — Пийбоди ще присъства като свидетел. Предупреждавам те, не прибързвай.
— Обещах да почакам. — Отвори вратата и пусна Ив пред себе си.
Концертът на Мейвис продължаваше и много преди да стигнат до залата, дочуха оглушителната музика. Щом Ив влезе и се запромъква между гостите, Джес извърна очи от пулта и се втренчи в нея. После се усмихна и на лицето му се изписа победоносно изражение.
В този миг подозренията й се потвърдиха…
— Намери Пийбоди и я помоли да отиде в кабинета ми и да подготви всичко за предварителен разпит — обърна се тя към Рурк и умолително го изгледа. — Става въпрос не само за лична обида, а за убийство. Позволи ми да си върша работата.
Съпругът й безмълвно се обърна и се отдалечи. Ив си проби път до Съмърсет и му прошепна:
— Искам да наблюдаваш Рурк.
— Моля?
— Слушай внимателно. — Стисна китката му толкова силно, че пръстите й потънаха в плътта му. — Възможно е да го заплашва опасност. Не го изпускан от очи поне час след завършването на концерта. Ако нещо се случи с него, ще държа теб отговорен. Ясно ли е?
Съмърсет смаяно я гледаше, но очевидно беше разбрал сериозността на положението.
— Много добре, лейтенант — заяви с достойнство и грациозно прекоси залата с невъзмутимо изражение, без да издава тревогата си.
След като се увери, че икономът зорко ще наблюдава Рурк, Ив отново се промъкна между гостите и застана на първия ред. Заръкопляска с публиката и дори успя окуражително да се усмихне на Мейвис, когато я извикаха на бис. Щом стихнаха последните аплодисменти, тя се приближи до Джес и промълви:
— Пожънахте огромен успех.
— Казах ти, че Мейвис е истинско съкровище. — В очите му проблеснаха лукави пламъчета и той се усмихна. — Вие с Рурк пропуснахте най-интересното.
— Трябваше да уредим един личен въпрос — невъзмутимо заяви тя. — Искам да поговорим, Джес. Да обсъдим твоята музика.
— С удоволствие. Това е любимата ми тема.
— Още сега, ако не възразяваш. Да отидем някъде, където никой няма да ни безпокои.
— Добре. — Той изключи пулта и набра кода. — Ти командваш.
— Не знаеш колко си прав — промърмори тя и го поведе към кабинета.
Петнайсета глава
Предпочете да вземат асансьора, за да се придвижат по-бързо без да привличат вниманието на гостите.