Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да — разсеяно промърмори тя и сърцето й се сви като си припомни думите му.
„В крайна сметка мозъкът е само един компютър. Ще имаме компютър, който анализира друг компютър. Ще създадем индивидуални програми, пригодени към мозъчните вълни на всеки човек.“
Но ако този проект се осъществи, възможно ли е в програмите да бъдат закодирани внушения, които подтикват към определено поведение? Тя поклати глава. Рурк никога не би се съгласил, не би поел такъв безсмислен риск. Тя си запробива път през множеството гости, приближи се до съпруга си и го докосна по рамото.
— Искам откровен отговор на един въпрос. Извършвано ли е в някоя от твоите компании секретно проучване на устройство за виртуална реалност, приспособено към индивидуални мозъчни вълни?
— Знаеш, че това е забранено от закона, лейтенант.
— Рурк, не се отклонявай от въпроса.
— Отговорът е отрицателен. Имаше време, когато се занимавах с много незаконни производства, но никога не би ми хрумнало подобно нещо. Знам какъв ще бъде следващият ти въпрос, затова бързам да те уведомя, че това устройство за виртуална реалност е предназначено, за да бъде използвано от всички. Само програмите могат да бъдат пригодени към вкуса на клиента. Проектът, за който говориш, е нерентабилен, рискован — накратко, не си струва труда.
— И аз си помислих същото. — Тя изпита облекчение. — И все пак възможно ли е да бъде осъществен?
Рурк не отговори веднага, после сви рамене.
— Нямам представа. Необходимо е съгласието на дадения човек или снимка на мозъка му, която също се получава с негово съгласие. След това… действително не знам.
— Само да успея да хвана Фийни насаме… — Тя се обърна и затърси с поглед ирландеца.
— Поне тази вечер забрави за служебните си проблеми, лейтенант. — Рурк я прегърна. — Всеки момент Мейвис ще започне концерта си.
— Добре. — Ив се загледа в Джес, който седна пред пулта и изсвири началните акорди. „И утре е ден“ — каза си и заръкопляска, когато приятелката й стъпи на сцената.
След няколко секунди забрави тревогите си, запленена от изпълнението на Мейвис и от вихрения калейдоскоп от светлини и музика.
— Добра е, нали? — Едва сега осъзна, че се е вкопчила в ръката на Рурк като майка, която наблюдава детето си на сцената. — Различна е, необикновена, но много добра.
— Съгласен съм — усмихна се той, макар че тази музика и звуковите ефекти не му допадаха. — Успокой се, публиката се влюби в нея.
— Спокойна съм.
Рурк се изсмя.
— Толкова си напрегната, че ако роклята ти беше с копчета, щяха да изхвръкнат. — Трябваше да говори в ухото й, иначе нямаше да го чуе. Хрумна му великолепна идея как да прекарат нощта след празненството и побърза да я сподели.
— Какво? — Ив усети как цялата пламва. — Доколкото ми е известно, това е забранено в нашия щат. Ще проверя в сборника със закони и ще ти се обадя допълнително. Престани! — Тя повдигна рамене, когато Рурк захапа месестата част на ухото й.
— Желая те! — Усети как го завладява неописуема страст, която трябваше да задоволи веднага. — Още сега.
— Шегуваш се — прошепна Ив, но той я опроверга, като се наведе и впи устни в нейните. Ушите й забучаха, сърцето й лудо затуптя, краката й се подкосиха. — Овладей се! — изсъска тя, изчерви се и се опита да се освободи от прегръдката му. Усети, че привличат погледите на хората наоколо. — Забрави ли, че не сме сами?
— Тогава да се уединим. — Тялото му беше напрегнато като на хищник, който се готви да нападне жертвата си. — Слава Богу, че в този дом има много стаи.
Ив би се разсмяла, ако не чувстваше страстта, която сякаш се излъчваше от него.
— Опомни се, Рурк. Забрави ли, че тържеството е в чест на Мейвис? Не ни подхожда да се натискаме като разгонени юноши.
— О, ще го направим и то веднага. — Заслепен от пулсиращото си желание, той я повлече след себе си, докато Ив смаяно бърбореше:
— Откачил ли си? Нима не можел да се въздържиш поне няколко часа? Да не си машина за любов?
— Позна! — Той отвори най-близката врата и я тласна в тясното помещение, което се оказа огромен вграден гардероб. — Искам те сега! — Подпря я на стената, запретна роклята й и проникна в нея.