Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Отлично, полицай. Е, Джес, изясниха ли ти се нещата?
Краткото прекъсване на разпита му беше позволило да се окопити и да възвърне самоувереността си.
— Не отричам, че проявявам интерес към тази област. Но същото се отнася за стотици други хора.
— Струва ми се, че това е извън специалността ти. Нали си само музикант, не дипломиран учен.
Думите й произведоха желания ефект.
Очите на Джес гневно проблеснаха и той възкликна:
— Имам диплома за музикално образование! Музиката не е просто съвкупност от ноти, сладурче. Тя е в основата на живота, на паметта! Песните предизвикват специфични и често предсказуеми емоционални реакции. Чрез музиката се изразяват чувства, желания.
— Хм, а пък аз си мислех, че е само средство за приятно прекарване на времето.
— Музиката не служи само за забавление. Келтите влизали в сражение под звуците на гайди, които, заедно с топорите, били тяхното най-силно оръжие. Африканските племена се настройвали за война под ударите на барабани. За да оцелеят, негрите-роби създали своите религиозни песни. Векове наред мъжете са прелъстявали жените чрез музиката. Музиката ръководи разума.
— Което ни връща на въпроса, който ти зададох преди малко. Кога реши да свържеш устройството с мозъка на определени хора? Или пък си направил откритието случайно, докато си композирал някаква мелодия.
Джес мрачно се усмихна.
— Сигурно си мислиш, че си седя пред пулта и се забавлявам със сложните уреди. Повярвай, че това е къртовска работа.
— И ти ужасно се гордееш с постиженията си. Хайде, бъди откровен, нали преди час искаше точно това. — Ив стана, заобиколи бюрото и приседна на ръба му. — Изгаряше от желание да го споделиш с мен или с когото и да било. Какъв е смисълът да създадеш нещо необикновено и да не можеш да се похвалиш с творението си?
Той отново взе чашата си и замислено прокара пръст по високото й столче. Очевидно беше обзет от противоречиви чувства и обмисляше какви последствия би могло да има признанието му. След няколко секунди промълви:
— Не предполагах, че събитията ще се развият по този начин. Мейвис твърди, че не си ченге, което стриктно спазва процедурите, предвидени от закона.
— О, мога да бъда много отстъпчива, Джес — промърмори, а мислено добави: „Когато си заслужава“. — Хайде, довери ми се.
— Да допуснем, че съм изобретил уред за въздействие върху съзнанието на отделните индивиди. Сигурен съм, че ще има огромен успех. Влиятелни и богати хора като Рурк и теб могат да заобиколят известни остарели закони и да направят състояние с моето устройство, което ще предизвика истинска революция в развлекателния бизнес и в производството на апаратура за повишаване на настроението.
— Да разбирам ли, че предлагаш да ти сътрудничим?
— Само хипотетично, лейтенант. Рурк има всички възможности да започне производството на подобно устройство. А едно опитно ченге положително ще намери вратичка в закона и ще помогне на съпруга си да реализира огромна печалба.
— Божичко, лейтенант! — възкликна Пийбоди и се усмихна, макар очите й да останаха сериозни. — Изглежда, вие с Рурк сте идеални за целта. Хипотетично, разбира се.
— А Мейвис е била най-безцеремонно използвана — прошепна Ив.
— Грешиш. Тя получи онова, за което мечтаеше. Гарантирам, че кариерата й е осигурена.
— Смяташ, че с това си изкупил вината си задето си я използвал да се добереш до Рурк, така ли?
Джес сви рамене.
— Такъв е животът, миличка. А Мейвис не може да се оплаче, направих я звезда. — Очите му дяволито проблеснаха. — Питам се как ти е харесала неофициалната демонстрация на моята система.
Ив, която се страхуваше, че ще загуби самообладание и че той ще забележи гнева й, се обърна и отново седна зад бюрото.
— За каква демонстрация говориш?
— Спомняш ли си онази вечер, когато с Рурк дойдохте в звукозаписното студио? Забелязах как внезапно си тръгнахте, очевидно изгаряхте от нетърпение да останете сами. — Иронично се усмихна и добави: — Май изкарахте втора сватбена нощ.
За миг Ив се изплаши, че не ще успее да разтвори юмруците си. Погледна към вратата между нейния кабинет и този на Рурк и изтръпна, когато забеляза, че зелената лампичка над нея свети.
Той ги наблюдаваше. При дадените обстоятелства това беше не само незаконно, но и опасно. Но в никакъв случай не биваше да прекъсва разпита. Отново се обърна към Джес.
— По всичко личи, че проявяваш огромен интерес към половия ми живот.