Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ако все още си там.
Вледенен, Самаил отвори Портал към Иллиан. Мускулестият младеж не успя да се дръпне достатъчно бързо и не му остана време дори да изкрещи преди нажежената до бяло черта да го пререже точно по средата, заедно с подноса и каната в ръцете му. Грендал сви устни свадливо при загубата на един от любимците си.
— Ако искаш да ни помогнеш да останем живи — каза й Самаил, — разбери как Демандред и другите смятат да изпълнят заповедите на Великия властелин.
И пристъпи през Портала, без да сваля очи от лицето й.
Грендал запази раздразненото си изражение, докато Порталът се затвори зад Самаил, след което си позволи да забарабани с пръсти по мраморния перваз. С тази златиста коса Самаил можеше да мине за достатъчно красив, за да се озове сред любимците й, стига Семирага да му махнеше прогорената бразда през лицето. Тя бе единствената, запазила умението да прави това, което някога изглеждаше съвсем просто. Мисълта я споходи между другото. Същинският въпрос беше доколко усилието си струваше.
Шаофан и Чиапе продължаваха да свирят своята странна атонална музика, пълна със сложни хармонии и непривични дисонанси; лицата им грееха от радост, че може би й предлагат удоволствие. Тя кимна и почти физически усети искрената им радост. Сега те бяха много по-щастливи, отколкото ако бяха оставени сами на себе си. Толкова усилия да ги достави и само заради тези няколко минути със Самаил. Разбира се, можеше и да не си създава чак толкова грижи — всеки от техните земи щеше да свърши същата работа, — но тя държеше на високите си стандарти дори за такава дребна уловка. Много отдавна бе избрала да си доставя най-изтънчените удоволствия, всичко, което не би могло да заплаши положението й пред Великия властелин.
Очите й попаднаха върху останките, проснати на килима, и носът й се сбърчи раздразнено.
Самаил беше наивен глупак. Не, не глупак. Гибелно опасен беше, когато имаше нещо, с което да се бори открито, нещо, което може да види ясно, но стигнеше ли се до хитрости, беше пълен слепец. Най-вероятно смяташе, че лукавството й цели да прикрие какво замислят тя и останалите. Това, за което никога нямаше да се замисли, беше, че тя познава всяка гънка на мозъка му, всяка извивка на мисълта му. В края на краищата тя бе прекарала близо четиристотин години в изучаване на умове далеч по-сложни от неговия. Прозрачен беше. Колкото и да се мъчеше да го прикрие, изпитваше почти безумно отчаяние. Заклещил се беше в капана на собствените си кроежи.
Тя отпи от виното си и челото й леко се набръчка. Вероятно беше постигнала целите си с него, макар да предвиждаше, че за това ще са нужни поне още четири-пет подобни посещения. Трябваше да намери някакъв повод да го потърси в Иллиан.
Независимо дали това момче беше едно простовато селяче, или самият Луз Терин — тя самата все още нямаше ясен отговор на това, — младежът беше доказал, че е твърде, твърде опасен. Тя служеше на Великия властелин на Мрака, но нямаше никакво намерение да умира, дори заради Великия властелин. Щеше да живее вечно. Разбира се, човек не можеше да се опълчи и срещу най-дребното желание на Великия властелин. И все пак Ранд ал-Тор трябваше да бъде отстранен, но този, който щеше да поеме вината, беше Самаил. Ако той осъзнаеше, че е бил насочен срещу Ранд ал-Тор като дорнат, пратен на лов, тя щеше много да се изненада. Не, никой не можеше да отгадае хитрините й.
Съвсем не беше глупав обаче. Щеше да е интересно да разбере как се е досетил за свързването. Тя самата изобщо нямаше да разбере, ако Месаана не беше се изтървала — нещо толкова рядко за нея — в яда си заради отсъстващата Семирага; гневът й беше толкова силен, че дори не се усети колко е разкрила. От колко ли време се беше подвизавала в Бялата кула? Само този факт разкриваше нови, неподозирано широки пътеки. Ако имаше начин да открие къде са се устроили Демандред и Семирага, щеше да е възможно да отгадае и какво възнамеряват да предприемат. Това не бяха пожелали да й доверят. О, не, Тези тримата бяха действали заедно още отпреди Войната за Силата. Привидно поне. Беше сигурна, че и те заговорничат един против друг също толкова усърдно, колкото всички други Отстъпници, но колкото и Месаана да подлагаше крак на Семирага или Семирага на Демандред, досега тя никога не беше успявала да намери между тях и най-малката цепнатина, в която да забие клин.
Скърцането на ботуши я извести за нечие пристигане, но не бяха мъже, дошли да изнесат Рашан. Беше Ебрам — висок, добре сложен доманец, в тесни червени панталони и широка бяла риза; щеше да е подходящ за колекцията й от любимци, ако беше нещо повече от син на богат търговец. Очите му, тъмни и бляскави, се взряха напрегнато в нея, докато коленичеше.