Елфите на Шанара

Рен помисли около минута и после каза:

— Мисля, че го представяш като много по-лесно, отколкото всъщност е.

Бухала се отдели от стената.

— Така ли правя? — попита той, усмихна се отново и се отдалечи.

Рен отстъпи назад, за да застане до Гарт. Огромният Скитник сочеше укрепленията на Преградата. Елфовите ловци слизаха от бойниците, потайни, мълчаливи фигури, излизащи от светлината и влизащи в сенките. Рен погледна на изток и видя първия слаб оттенък на зората на фона на мрака.

— Време е — каза изведнъж Еленро и им даде знак да тръгват към стената.

Движеха се бързо. Водеше ги Орин Страйът, който отвори вратата, водеща надолу в тунелите и спря за малко на входа, за да погледне назад към кралицата. Еленро се отдалечи от стената към началото на моста и спря точно преди него, за да забие здраво в земята долния край на жезъла Рухк. Някъде, във вътрешността на Арборлон, започна да бие камбана и при този сигнал и последните няколко Елфови ловци, които бяха останали върху Преградата, бързо я напуснаха и се отдалечиха. Стената бе изоставена за секунди.

Еленро Елеседил погледна само веднъж назад към осмината, които чакаха. После се обърна с лице към града. Ръцете й стиснаха полираното стебло на Рухк и тя наведе глава.

Изведнъж Лоденът започна да свети. Яркостта му бързо нарасна до бял огън, който започна да се излъчва навън, докато не обхвана кралицата. Светлината продължи непрекъснато да се разпространява, издигайки се на фона на мрака и изпълвайки пространството между стените на града, докато целият Арборлон беше осветен ярко като ден. Рен се опита да наблюдава какво става, но интензивността на светлината нарастваше, докато не я заслепи и тя бе принудена да отмести погледа си встрани. Белият огън заля всичко до брустверите на Преградата и започна да се пени. Рен можеше по-скоро да почувствува, отколкото да види това. Бе затворила очите си, за да ги предпази от режещия блясък. Отвън демоните започнаха да крещят. Незнайно откъде връхлетя вятър, шумът от който нарасна до вой. Рен падна на колене и усети силната ръка на Гарт да обгръща рамената й и чу гласа на Гавилан да я вика. В съзнанието й се появиха образи, задействувани от призива на Еленро. Това бяха бурни и непостоянни видения за един свят в хаос. Магията премина покрай нея като леко докосване на пръсти, шепнейки и пеейки.