Елфите на Шанара

— Ами Елфовите камъни? — попита я спокойно Рен.

Еленро кимна, усмихна се и отмести погледа си встрани.

— Да, дете, какво да кажем за Елфовите камъни? За тяхната магия? Ние знаем какви са нейните възможности. Виждали сме резултатите от нея. Когато Елфовата кръв отслабне, когато тя не е достатъчно силна, каквато е била в Уил Омсфорд, тя ще даде неочаквани резултати. Магията на Молитвената песен. Тя е и добра, и лоша. — Кралицата отново я погледна. — Но магията на Елфовите камъни е позната и може да бъде удържана. Никой не вярва или не допуска, че тя може да бъде покварена от друга употреба. Същото се отнася и за Лодена. Ние разбираме малко тези магии и ще трябва да ги използуваме, ако искаме да оцелеем. Но има много по-голяма магия, която чака да бъде открита, дете. Това е магията, която живее под земята и може да бъде открита във въздуха и която крещи за опознаване. Това е магията, която Гавилан иска да овладее. Тази магия Друидът я нарича Брона и тя е търсена преди повече от хиляда години, за да бъде обуздана. Тя го е накарала да създаде Господаря на Магиите и после да го унищожи.

Рен разбираше страха на своята баба от магията, можеше да види опасностите, както, ги виждаше тя и можеше да сподели както никой друг чувствата, които събуждаше призоваването на магията на Елфовите камъни, на Лодена. Това бе сила, която можеше да завладява, която можеше да руши и да те погълне и погуби.

— Казваш, че искаш елфите да се върнат отново към начина си на живот отпреди възстановяването на магията — каза тя, мислейки за предишната нощ, когато Еленро беше се обърнала към Висшия съвет. — Но може ли това да стане? Няма ли някои сред елфите да я възстановят отново, откривайки я по някакъв друг начин?