Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен кимна тържествено.
— Ще направя всичко, каквото мога, за да помогна — каза тихо тя. — Но сега, честно казано бих искала магията да е мъртва и изчезнала, цялата, до последната троха. Всичко, от Шадуините до демоните и от Лодена до Елфовите камъни. Ще се погрижа всичко да бъде унищожено.
Кралицата стана.
— И ако бъде унищожена, Рен, какво ще заеме тогава нейното място? Науките от стария свят ли ще се върнат обратно към живот? Или някоя още по-голяма сила? Ти разбираш, че трябва да има нещо. Винаги трябва да има нещо.
Кралицата се пресегна и изправи Рен пред себе си.
— Сега повикай Гарт и елате с мен да вечеряме. И се усмихни. Каквото и да има да става, важното е, че се намерихме. Много се радвам, че си тук.
Тя прегърна още веднъж Рен, задържайки я до себе си. Рен също я прегърна и каза:
— Аз също се радвам, бабо.
Всичките членове от вътрешния кръг на Висшия съвет взеха участие във вечерята, Итън Шарт, Барсумон Оридио, Орин Страйът, Трис, Гавилан и кралицата заедно с Рен, Гарт и Еоуен Сирайз — всички тези, които присъстваха, когато беше взето решението да бъде призована силата на Лодена и да бъде напуснат Мороуиндъл. Дори Корт и Дал бяха там, стоящи, на пост в коридорите отвън, не пускайки никого, включително и обслужващия персонал, след поднасянето на храната. Усамотили се удобно, събраните обсъждаха приготовленията за настъпващия ден. Всички обсъждаха оживено и откровено за екипировката и провизиите, а най-често се чуваха предложенията за маршрута. След консултация с Бухала Еленро беше решила, че най-доброто време за бягството е точно преди разсъмване, когато демоните са уморени от нощните си скитания и искат да спят. Така щяха да имат на разположение за пътуването светлината на целия ден. През нощта бе най-опасно да бъдат навън, защото демоните винаги ходеха на лов по това време. Ако всичко вървеше гладко, на деветчленната група щеше да бъде необходимо малко повече от една седмица, за да достигнат брега. И да се съмняваше някой, че пътешествието ще премине наистина спокойно, то поне запазваше съмнението за себе си.
Гавилан седеше срещу Рен и често й се усмихваше. Тя усещаше неговото внимание и вежливо го приемаше, но разговаряше предимно със своята баба, Бухала и Гарт. Яде нещо, но после не можеше да си спомни точно какво, вслушваше се в разговора на другите и хвърляше чести погледи към Гавилан, сякаш имаше шанс да разкрие по някакъв начин тайната на неговата привлекателност. Мислеше разсеяно и за това, което кралицата бе й казала преди това. Или по-точно за онова, което не бе й казала.
Откровенията на кралицата, разгледани отблизо, бяха малко неубедителни. Много лесно бе да се каже, че магията е била преоткрита, но как? Чудесно бе да се каже, че преоткриването е задействало някак освобождаването на демоните, които ги обсаждаха, но какво можеше да се каже за освободилата ги магия. И откъде ги бе освободила? Рен все още не бе чула нито дума за някаква грешка при използуването на магията. Защо е станало така, че друга магия не е била налице, за да я коригира? Нейната баба бе й дала само някаква скица, без сенки, цветове или някакъв фон. Това не бе и наполовина достатъчно.
И все пак Еленро настояваше, че така е станало. Рен се бореше със своите мисли, които бръмчаха в главата й като комари. Разговорите се лееха възбудено около нея, глави се обръщаха насам-натам. Светлината отвън отслабваше, докато мракът се спускаше, а времето минаваше с тихи стъпки, едно завръщане от миналото, едно плахо приближаване към някакво бъдеще, което можеше да промени завинаги всички. Тя се чувствуваше отделена от всичко около нея, сякаш е пусната край масата за вечеря съвсем неочаквано, като един неканен гост, който подслушва разказите за живота на сбраните край нея. Дори близкото присъствие на Гарт не успяваше да я успокои, а му бе разказала твърде малко.
Когато вечерята приключи, Рен направо отиде в стаята, за да поспи. Съблече дрехите си, плъзна се под завивките на леглото и остана да лежи, чакайки в тъмнината мислите й да се подредят. Но те не й се подчиняваха. Накрая дишането й се забави, мислите се разпиляха и тя заспа.
Рен се събуди отново и се облече преди едно почукване на вратата да я събуди. Гавилан стоеше на прага, облечен в сиво ловно облекло с препасани навсякъде оръжия, без познатата усмивка и съвсем не приличаше на себе си.