Елфите на Шанара

— Рен — прошепна тя и я притисна още по-силно, сякаш се страхуваше, че може да й избяга.

Накрая Кралицата се отдръпна. Усмивка премина за миг по тъжното й лице. После тя взе ръката на Рен и я поведе към леглото, където седнаха.

— Пренебрегвах те за мой срам през целия ден. Извини ме — каза кралицата. — Изглежда че всеки път, когато се обърнех, си спомнях, че е необходимо да се направи още нещо, някаква малка задача, която съм забравила, че трябва да бъде завършена преди да се стъмни. — Тя направи пауза. — Рен, съжалявам, че трябваше да те въвлека в тази работа. Проблемите, които сме си създали, не би трябвало да бъдат и твои. Но нищо не може да се направи. Нуждая се от теб, дете. Ще ме извиниш ли?

Тук няма нищо за извинение, бабо — отвърна сконфузено Рен, поклащайки глава. — Когато реших да ти донеса съобщението на Аланон, сама избрах да бъда въвлечена в съдбата на елфите. Знаех, че ако вземеш под внимание това съобщение, аз ще дойда с теб. Никога не съм мислила за това другояче.

— Рен, ти ми даваш такава надежда. Бих искала-Алейн да бъде тук, за да те види. Щеше да се гордее с теб. Имаш нейната сила и решителност. — Гладкото чело се набръчка. — Така много ми липсва. Тя си е отишла от години, но все още ми се струва, че само е излязла за малко. Понякога се улавям, че я търся дори сега.

— Бабо — каза тихо Рен, изчаквайки кралицата да я погледне в очите. — Кажи ми за магията. Какво е това, което ти, Гавилан, Еоуен, Бухала и всеки друг знаете и което аз не зная?

Еленро Елеседил не отговори за момент. Погледът й стана твърд и тялото й се вдърви. В този миг Рен можеше да види желязната решителност, която нейната баба можеше да призове, щом се нуждаеше, една маска, която контрастираше с младежкото й лице и с фините й черти. И двете мълчаха. Рен продължаваше да я гледа настойчиво в очите, отказвайки да отмести погледа си и твърдо решена да сложи край на тайните между тях. Усмивката на кралицата бе неочаквана и горчива.

— Казах ти, че приличаш на Алейн. — Тя пусна ръцете на Рен, сякаш силно желаеше да установи някаква граница между тях. Има някои неща, които бих искала да ти кажа, но не мога, Рен. Във всеки случай, не още. Имам своите причини и ще трябва да приемеш, че те са основателни. И така ще ти кажа каквото мога и нещата ще трябва да останат дотам. Тя въздъхна и позволи горчивината от нейната усмивка да изчезне. — Магията е непредсказуема, Рен. Такава е била в началото и такава е останала до днес. Ти сама знаеш от разказите за Меча на Шанара и за Елфовите камъни, че магията не е някаква константа, че тя не прави винаги това, което се очаква от нея, че тя се разкрива по изненадващи начини и че се развива в хода на времето и употребата. Това е една истина, която непрекъснато ни убягва и трябва непрекъснато да бъде откривана отново. Когато елфите дошли на Мороуиндъл, те решили да възстановят магията, да преоткрият старите методи и да се моделират по образеца на своите предци. Проблемът е бил в това, че моделът отдавна е бил разрушен, а никой не бил запазил плановете. Възстановяването на магията било по-лесно, отколкото се е очаквало, но усвояването й било вече нещо друго. Правени били опити, но много от тях се оказали неуспешни. В хода на тези опити се появили демоните. Неумишлено и за нещастие. Веднъж появили се, демоните не можеха да бъдат ликвидирани. Те благоденстваха, размножаваха се и оцеляваха въпреки всички усилия да бъдат унищожени. — Тя поклати глава, сякаш виждаше тези усилия да минават като на парад пред погледа й, — Може да ме попиташ защо не може да бъдат пратени обратно там, откъдето са дошли, нали? Но магията не действува по този начин. Тя не позволява едно толкова лесно решение. Гавилан е един от тези, които вярват, че по-нататъшните експерименти с магията ще доведат до подобри резултати, че методът на пробите и грешките ще ни даде накрая някакъв начин за вземане на надмощие над създанията. Не съм съгласна. Аз разбирам магията, Рен, защото съм я използвала и зная степента на нейната сила. Страхувам се от това, което тя може да направи. В действителност за нея няма никакви граници. Кара ни да се чувстваме нищожни като смъртни създания. Липсват й ограниченията на нашата хуманност. Магията е по-голяма от нас. Тя ще оцелее след като ние всички отдавна сме мъртви. Вярвам й само в границите на това, което е било събирано оттук-оттам чрез опита и е било налагано от необходимостта. Мисля че ако продължим да я изпробваме, ако продължим да вярваме, че решението на нашите проблеми се крие в нейните възможности, някакъв нов ужас ще се появи в нашия живот и ще ни се прииска да сме си имали работа единствено с демоните.