Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Дочула сте мъжки стъпки, това разбирам; но как отгатнахте, че не съм с баща си?
— Възрастните хора, драга мис Аштън, стъпват плахо, предпазливо: кракът бавно се отделя от земята и не веднага се долепя пак; а сега дочух бързи стъпки на млад мъж. Ако можеше да се допусне такава странна мисъл, бих казала, че това са стъпките на Рейвънсууд.
— Колко тънък слух! — възкликна Рейвънсууд. — Невероятно! Ако не бях свидетел, не бих повярвал за нищо на света. Познахте, Алис; наистина съм аз: Рейвънсууд, синът на покойния ви господар.
— Вие? — почудена извика старата. — Вие сте Рейвънсууд! Тук? И заедно с Луси Аштън, дъщерята на врага ви!… Не вярвам. Позволете да докосна лицето ви, та с пръстите си да се уверя, че ушите не са ме излъгали.
Рейвънсууд приседна до нея на торфената пейка и тя с трепереща ръка започна да опипва лицето му.
— Да, истина е! — рече тя. — Това е лицето и гласът на Рейвънсууд: резки, горди черти, смел, повелителен глас. Какво търсите тук, мастър Рейвънсууд? Как сте се озовали във владенията на сър Аштън и дори в компанията на дъщеря му?
При тези думи лицето на старата прислужница пламна от възмущение. Така навярно в стари времена е пламтял от срам верният васал, когато види как младият му сюзерен се готви да погази рицарската чест на доблестните си предци.
— Мастър Рейвънсууд гостува на баща ми — намеси се Луси в желанието си да сложи край на неприятната сцена; наставническият тон на Алис не й хареса.
— Виж ти! — изрече сляпата и в гласа й се четеше крайно изумление.
— Исках да доставя удоволствие на нашия гост, като го доведа при вас.
— И право да си кажа, Алис — добави Рейвънсууд, — очаквах по-добро посрещане.
— Странно! — избъбри старицата, без да даде ухо на обясненията. — Небето извършва праведния си съд, а неведоми са пътищата господни! Изслушайте ме, сър: вашите прадеди бяха безпощадни към враговете си, но враждуваха честно с тях; те никога не използуваха гостоприемството на противника, за да го погубят по-сигурно. Какво общо имате с Луси Аштън? Защо стъпките ви следват общ път с нейните? Защо звуците на гласа ви се сливат с речта на дъщерята на сър Уилям Аштън? Млади човече, този, който се готви да мъсти на врага си по такъв безчестен начин…
— Млъкнете! — гневно я прекъсна Рейвънсууд. — Млъкнете! Самият дявол ви подсказва тези думи! Знайте, че мис Аштън няма на света по-предан приятел от Едгар Рейвънсууд, и съм готов да сторя всичко, за да я браня от опасности и от обиди.
— Виж ти какво било! — изрече старицата с променен глас, изпълнен с дълбока тъга. — Да ви пази бог и двамата!
— Амин! — възкликна Луси, неуспяла да долови намека в думите на сляпата. — И да възвърне разума ви, Алис, както и добрия ви нрав. Ако вместо да се радвате, когато ви посещават приятели, вие разговаряте с тях странно и тайнствено, те също ще повярват на слуховете, които се ширят за вас.
— Какви слухове? — попита Рейвънсууд; сега и на него започна да му се струва, че старицата говори несвързани неща.
— Ами такива… — прошепна на ухото му Хенри Аштън, току-що дошъл при тях. — Казват, че била магьосница, която е трябвало да бъде изгорена заедно е другите стари вещици в Хадингтън.
— Какво му шепнеш! — извика Алис и пламна цялата от гняв, вперила в момчето невиждащите си очи. — Аз вещица? И трябвало да ме изгорят заедно с онези клети, безпомощни жени, които умряха като мъченици в Хадингтън?
— Виждате ли? — отново прошепна Хенри на Рейвънсууд. — Изрекох думите си по-тихо от гласа на червеношийката, а тя пак чула!
— Ако на тази клада бяха покачили заедно с мен и този, който се занимава с лихварство, който тормози и гнети бедните, който заличава вековните межди и отнема дела ни от земята, който разорява древните шотландски родове, тогава бих казала: разпалете по-буйно кладата, за бога!
— Ужасно! — изпъшка Луси. — Не съм виждала досега клетата самотница така възбудена; но не бива да си позволявам да я коря, бедната! Да си вървим, Хенри! По-добре да си вървим. Доколкото разбирам, тя иска да остане насаме с мастър Рейвънсууд. Ще ви чакаме при извора на Нимфата — добави тя, като отправи поглед към Рейвънсууд.
— Хей, Алис — извика Хенри, тръгнал след сестра си, — ако познаваш онази проклета вещица-зайкиня, дето заради нея елените ни раждат мъртви малките си преди срока, кажи й: не успее ли Норман да намери сребърен куршум за нея, аз ще пожертвувам сребърните си копчета от куртката.
Алис не му отговори и едва след като се убеди, че братът и сестрата са се отдалечили достатъчно и няма да я чуят, се обърна към Рейвънсууд:
— Вие… също ли ми се сърдите за обичта ми към вас? Нека чуждите хора се гневят от думите ми, но вие…