Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 150
Перейти на страницу:

— Татко! — извика той. — Защо Луси днес е толкова намусена и нервна? Поканих я да иде в конюшнята да види новото ми пони, което Боб Уилсън ми доведе от нос Галоуей, а тя не иска.

— Съвсем напразно си обезпокоил сестра си с тази молба.

— А, така ли! И ти си като нея! Но чакай, ще си дойде мама, тя и двама ви ще научи!

— Млъкни! Не искам да слушам грубости от теб, дръзко момче! Къде е учителят ти?

— Замина за Дънбар, на сватба. Там здравата ще се натъпче с овчи карантии! И Хенри запя старата шотландска песен:

Готвят вкусно в Дънбар, знам,                 трам-та-там; вкусно, че и не дотам,                 трам-та-там.

— Много съм признателен на мистър Кордъри за грижите към сина ми — каза лорд-пазителят. — А кой те наглеждаше, докато ме нямаше в къщи?

— Норман, Боб Уилсън… и аз сам.

— Ловецът и конярят — чудесни наставници за един бъдещ адвокат! Страхувам се, че от всички закони ще знаеш само тези, които забраняват лова на благородния елен, сьомгата и…

— Ха, тъкмо става дума за лова — прекъсна съвсем безцеремонно баща си младият нехранимайко. — Норман уби в твое отсъствие един елен. Показах на Луси рогата, но тя ми каза, че имат само осем клона, а този, дето сте го гонили в имението на лорд Битълбрейнс, бил с цели десет. Вярно ли е, татко?

— Може и двайсет да са били. Аз не разбирам от това. Но ако попиташ нашия гост, той ще ти разкаже всичко. Иди при него, Хенри. Това е мастър Рейвънсууд.

Докато бащата и синът, застанали до камината, водеха този разговор, Рейвънсууд се бе отдалечил в другия край на салона и обърнат с гръб към тях, внимателно разглеждаше една от картоните, окачени на стената. Хенри изтича до него и с нахалството на разглезено дете го дръпна за полите на дрехата.

— Чуйте, сър! — извика той. — Разкажете ми, моля…

Рейвънсууд се обърна, но щом Хенри го видя, веднага се смути, отстъпи бързо назад и лицето му изведнъж изгуби присъщото си дръзко изражение, замълча почуден и уплашен, вперил очи в госта.

— Ела тук — каза Рейвънсууд на момчето. — Ще ти разкажа всичко, което помня за този лов.

— Защо стоиш така далеч от госта, Хенри — рече сър Уилям; — ти никога не си бил от срамежливите.

Но не помогнаха нито покани, нито увещания. Напротив, като разгледа хубавичко Рейвънсууд, момчето рязко се обърна и после предпазливо, сякаш вървеше по стъкла, се върна при баща си и се притисна плахо в него. Рейвънсууд нямаше никакво желание да слуша какво ще си говорят бащата и разглезеният син, затова реши, че ще е най-добре да се задълбочи отново в картините.

— Защо не искаш да поговориш с Рейвънсууд, глупаче мое? — попита лорд-пазителят.

— Страх ме е от него — измънка Хенри.

— Страх те е? — учуди се бащата и прегърна сина си през раменете. — Какво те плаши в него?

— Прилича на портрета на сър Малис Рейвънсууд — прошепна момчето.

— На кой портрет, нещастнико? Мислех, че си само вятърничав, а сега започвам да се плаша, че израстваш като истински глупак.

— Казвам ти, че той прилича много на сър Малис Рейвънсууд. Сякаш е слязъл от картината, окачена в стаята на стария барон, където слугините перат бельото. Само че сър Малис е с ризница, а твоят гост е с палто; няма брада и бакенбарди като на портрета и на врата си има нещо друго, а не лента през рамото си и…

— Какво толкова чудно има, че този господин прилича на един от своите прадеди?

— Ами ако е дошъл тук да ни изгони от замъка? Може да води със себе си още двайсет предрешени рицари… Ей сега ще викне страшно: „Аз чакам своя час!“, и ще те убие, както тогава сър Малис е убил господаря на замъка, чиято кръв още личи по тухлите на камината.

— Не дрънкай глупости! — избухна лорд-пазителят, подравнен от сравнението на сина си. — Мастър Рейвънсууд — обърна се той към младия си гост, — ето че идва Локхард да доложи, че вечерята е сервирана.

В същия миг от срещуположната врата изникна Луси, вече успяла да смени тоалета си. Нежната хубост на моминския й лик, ограден от златни кичури, тънката снага, досега прикрита от грубия ловен костюм, а сега облечена със светлосиня копринена одежда, изяществото на маниерите и пленителната й усмивка — всичко това за някаква частица от секундата с невероятна бързина направи поразително впечатление на Рейвънсууд, прогони мрачните, неблагосклонни мисли, които отново го бяха завладели. В милите черти на Луси той не намери ни най-малко сходство с червенобрадия пуритан с черна шапчица, нито с наперената, повяхнала съпруга, нито с лукавия лорд-пазител, нито с високомерната лейди Аштън. Той съзерцаваше прехласнат Луси и тя бе за него ангел, слязъл от небето, напълно чужд на тези хора, удостоени със забележителната чест да живеят заедно с това неземно същество. Такава е властта на красотата, когато покори сърцето на някой пламенен, възторжен млад човек.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)