Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Не ви се сърдя, Алис… Само се учудвам, че вие, светлия ум на която тъй често са ми хвалили, сте във властта на толкова обидни, при това неоснователни подозрения.
— Обидни… може би; истината често е обидна, но подозренията ми са съвсем основателни.
— Аз пък повтарям: подозренията ви са напълно неоснователни.
— Тогава светът много се е променил: потомците на рода Рейвънсууд са изгубили гордия си нрав, а старата Алис не само е ослепяла, но и оглупяла. Защото никога не е било някой Рейвънсууд да влиза в дома на своя враг без таен умисъл да му отмъсти! Едгар Рейвънсууд, тук ви води или съдбоносна омраза, или още по-съдбоносна любов.
— Нито едното, нито другото, Алис, давам ви дума… тоест уверявам ви.
Алис не можа да види как пламнаха бузите на Рейвънсууд, но слухът й долови, че гласът му трепна и че той недоизрече клетвата, с която очевидно бе възнамерявал да подкрепи твърдението си.
— Значи, права съм! — въздъхна сляпата. — Ето защо ще ви чака тя при извора на Нимфата! Това място често са наричали съдбовно за рода Рейвънсууд и то наистина неведнъж се е оказвало гибелно за тях, но никога досега не ги е заплашвало с такива нещастия както сега.
— От думите ви, Алис, човек може да полудее! Вие сте по-безразсъдна и по-суеверна от стария Болдърстън. Навярно сте много лоша християнка, щом можете да допуснете, че в нашето просветено време ще водя кървава война с Аштън, както е било отколе! Или си мислите, че съм някакъв глупав хлапак, комуто стига да се поразходи с някоя девойка и веднага ще се влюби до уши в нея!
— Това, което си мисля, е известно единствено на мен — отвърна Алис. — Очите ми не различават околните предмети, но моят вътрешен взор ми разкрива бъдните събития. Нима искате да заемете последното място на масата, принадлежала някога на вашия баща? Нима искате да станете роднина и съюзник на сполучилия му съперник? Нима ще се съгласите да живеете от милостите на сър Аштън, да участвувате в долните му кроежи, да помагате в низките му хитрини?… Та кой по-добре от вас познава неговите навици — за да се задоволите след това с оглозганото кокалче, подхвърлено ви от остатъците на богатата му плячка? Нима сте способен да говорите с неговите думи, да мислите с неговите мисли, да давате гласа си за угодния му кандидат и да наричате „скъпи татко“ и „прелюбезни покровителю“ човека, който е убил баща ви? Мастър Рейвънсууд, аз съм най-старата от цялата прислуга в дома ви и ви се заклевам, че щеше да ми бъде по-добре, ако ви видех в гроба!
Страшна буря се надигна в сърцето на Рейвънсууд. Алис засегна струната, която напоследък беше съумял да заглуши. И Рейвънсууд закрачи нервно из градинката, но накрая се овладя и се спря пред старицата.
— Жено! — извика той. — Помисли какво говориш! Накрая на дните си ти ме подстрекаваш към кърваво дело за мъст!
— Опазил ме бог! — тържествено изрече Алис. — Напротив, сър! И ви моля да напуснете родните предели, където вашата любов и вашата омраза ще донесат само нещастие или позор както на вас, така и на други хора. О, ако слабата ми длан можеше да ви защити от семейство Аштън, а тях — от вас, и да опази всички вас от вашите съдбовни страсти! Защото не можете, не бива да имате нищо общо с това семейство. Бягайте оттук! И ако наказанието на небето е съдено да се стовари върху дома на злодея, нека не вашата ръка изпълни божията присъда!
— Ще помисля над думите ви, Алис — отвърна Рейвънсууд с малко по-спокоен глас. — Вярвам, че искрено ми желаете доброто, но въпреки това злоупотребявате с правата си на най-отдавнашна служителка в дома ни. Сбогом! Ако съдбата ми се усмихне някой ден, няма да забравя за вас.
Изрекъл това, Едгар извади една жълтица с намерението да я подари на Алис, но тя не пожела да приеме неговия дар и монетата падна на земята.
— Не я взимайте! Почакайте! — възкликна Алис, като чу, че Рейвънсууд се навежда за монетата. — Това е символът на вашата любов. Признавам, че Луси е съкровище; но за да я наречете своя, ще трябва да се унизите доземи. А на мене… на мене пари не ми трябват; сребролюбието ми е така чуждо, както и другите мирски страсти. За мен на тоя свят може да има само една радост — известието, че Едгар Рейвънсууд се намира на стотици мили от замъка на своите предци и никога не ще се върне тук.
— Алис — каза Рейвънсууд, започнал да разбира, че сляпата има по-дълбоки причини така горещо да настоява той да замине, отколкото оскъдните наблюдения, които бе успяла да направи по време на случайното му посещение, — Алис, чуйте: майка ми често е хвалела възторжено благоразумието ви, вашата проницателност и преданост; вие не сте толкова глупава, че да се боите от призраци и суеверни приказчици като стария Болдърстън. Ако наистина знаете, че ме грози опасност, кажете ми го откровено. Уверявам ви, че нямам към мис Аштън намеренията, които ми приписвате. Имам тук работа със сър Аштън и като я привършим, веднага ще замина от Шотландия. Повярвайте, нямам никакво желание да се връщам в местата, където всичко буди у мен печални спомени. Алис наведе глава и дълбоко се замисли.