Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 150
Перейти на страницу:

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сега постъпвам зле и чуло жалба на родител, знам, небето ще изсипе сто беди върху главата непокорна. Но казва разумът, родител, който в юздечка къса стяга любовта на своето дете и я възпира, а тя е вдъхната от висши сили, остава пренебрегнат.
„Глиганът си изгуби бисера“78

Ако трапезата в Улфс Краг издаваше зле прикрита бедност, гощавката в замъка Рейвънсууд поразяваше с разкоша и изобилието си. Такъв контраст безспорно ласкаеше самолюбието на лорд-пазителя, по той беше твърде прикрит човек, за да покаже чувствата си. Напротив, сър Аштън като че ли с удоволствие си спомняше за „ергенския обяд“ — така го нарече той, — с който го гости Болдърстън, и по-скоро с презрение, отколкото с гордост се отнасяше към собствената си трапеза, отрупана с най-различни ястия.

— Живеем в разкош — каза той, — защото така е прието, но в скромния дом на баща ми бях свикнал с най-обикновена храна и много бих се радвал, ако жена ми и децата ми позволят да се върна към овесената каша и овнешката плешка.

Тук лорд-пазителят попрекали и Рейвънсууд почувствува това.

— Разликата в званието — сухо отбеляза той, — или по-точно казано в средствата определя стила на домакинството.

Тези думи бяха достатъчни и сър Уилям веднага заговори за други неща, които по наше мнение не заслужават вниманието на читателя.

Вечерта премина в непринуден, съвсем дружелюбен разговор и Хенри съвсем забрави предишните си страхове. Той дори предложи на потомъка и двойник на страшния сър Малис Рейвънсууд, наречен Отмъстителя, да отидат заедно на лов за елени. Уговориха се за следващата сутрин. Нетърпеливите ловци излязоха в зори на ловното поле и се върнаха с убитата плячка. После седнаха на обяд и стопаните започнаха да уговарят Рейвънсууд да остане още един ден. Едгар се съгласи, но си даде дума да не се задържа по-дълго в дома им. При това си спомни, че още не бе видял добрата Алис, старата предана прислужница в дома Рейвънсууд, и изпита желание да зарадва вярната старица, като навести бедната й хижа. Реши да посвети на Алис следващото утро, а Луси предложи да го заведе до къщичката й. И макар към тях да се присъедини и Хенри, поради което разходката им изгуби характера на tete-a-tete79, те всъщност през цялото време оставаха сами: заето с твърде важните си интереси, момчето никак не го беше грижа за сестра му и спътника й. Вниманието му привличаше ту някой гарван, кацнал на близък клон, ту заек, прекосил пред тях пътеката — Хенри веднага хукваше с хрътката след него, — ту изоставаше да поговори с някой горски, ту избързваше напред, за да огледа дупка на борсук.

А разговорът между Едгар и Луси ставаше все по-оживен и доверителен. Луси неволно призна, че разбира колко му е тежко, като гледа родните места така променени при новия им собственик. Състраданието в думите и звучеше така искрено, че за миг Рейвънсууд се почувствува възнаграден за всички нещастия, изпратени му от съдбата. Той говореше на Луси пламенни слова, а Луси слушаше смутена и възрадвана. Тя може би постъпи неблагоразумно, като прие сърдечните му думи, но би било несправедливо да я осъдим строго, защото баща й явно поощряваше Рейвънсууд в тази насока. Все пак девойката побърза да промени разговора и успя без всякакви усилия; Рейвънсууд без друго беше казал вече повече, отколкото би искал, и изпита угризения, като осъзна, че едва не се е обяснил в любов на дъщерята на сър Уилям Аштън.

Скоро наближиха къщурката на старата Алис; тя бе наскоро преустроена и сега изглеждаше по-малко живописна, но навярно много по-удобна. Сляпата както обикновено седеше под плачещата бреза и с тихата радост, присъща на болните и старите, се грееше на есенното слънце. Дочула стъпки, тя извърна глава.

— Познавам стъпките ви, мис Аштън — каза тя. — Но кой е още с вас? Това не е милордът, баща ви.

— Как отгатнахте, Алис? — учуди се Луси. — Как може така точно да познавате хората по стъпките им? Защото земята тук е такава, че стъпките почти не издават шум.

— Слепотата, дете мое, е изострила слуха ми и аз съдя за всичко по едва чутите звуци, които преди изобщо не долавях, както вие сега. Необходимостта е строг, но добър учител и когато изгубиш зрението си, трябва да свикнеш другояче да се ориентираш в света.

вернуться

78

Авторът е Уолтър Скот. — Б.пр.

вернуться

79

Среща на четири очи; насаме (фр.). — Б.пр.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)