Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 150
Перейти на страницу:

— Ще ви кажа цялата истина — изрече тя накрая, вдигнала към него незрящите си очи. — Ще ви назова причината на моите опасения, макар да не зная добре ли постъпвам, като ви доверявам чужда тайна. Луси Аштън ви обича, лорд Рейвънсууд.

— Не може да бъде! — възкликна Едгар.

— Хиляда обстоятелства ме убедиха в това — продължи сляпата. — Откак спасихте живота й, тя мисли само за вас. При богатия ми опит в живота не беше трудно да се досетя за любовта й към вас. Сега вече знаете… Ако сте честен човек и достоен син на вашия баща, трябва да престанете да се срещате с нея. Лека-полека любовта й ще угасне, както угасва свещ, когато няма с какво да се захранва пламъкът й. По останете ли тук, нейната или вашата гибел, а може би и гибелта на двама ви е неизбежна. Не ми се искаше да ви разкривам тази тайна, но рано или късно… чувствата й щяха да ви станат ясни. Така че по-добре да го узнаете от мен. Заминете, мастър Рейвънсууд! Казах ви всичко. Ако останете под покрива на сър Уилям Аштън, без твърдо намерение да се ожените за дъщеря му, вие сте безчестник; ако ли пък имате намерение да се сродявате с него, тогава сте глупак, заслепен от страст, глупак, който сам върви с бързи крачки към собствената си погибел.

Сляпата, се изправи, взе патерицата, заситни към хижата си и като я достигна, влезе и затвори след себе си вратата, а Рейвънсууд остана сам със своите мисли.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

По-дивна в сион дом уединен … от гръцките наяди речни — от Дамата край езерото, на оня бряг от старите романси.
Уърдзуърт

Смут обзе душата на Едгар. Той изведнъж се видя между два огъня: оказа се в безизходното положение, от което толкова се страхуваше. Компанията на Луси му доставяше неизразима наслада, но въпреки това бракът с дъщерята на врага на баща му както преди му изглеждаше невъзможен. Дори прощавайки на сър Аштън неволите, причинени на рода Рейвънсууд, и трезво оценявайки приятелското разположение на лорд-пазителя, Едгар не можеше да се застави да помисли за съюз между домовете им.

Той чувствуваше и друго — че Алис му е казала самата истина: налага се или веднага да напусне замъка, или да поиска ръката на Луси Аштън. А ако богатият й и влиятелен баща му откаже? Да поиска ръката на мис Аштън и да получи отказ — какво унижение! „Желая й най-пълно щастие — мислеше той, — заради нея аз прощавам на сър Уилям Аштън оскърбленията, причинени на моето семейство; но никога, никога повече очите ми няма да я видят!“ И взе това решение с болка в сърцето.

Тогава вдигна поглед и изведнъж видя, че е излязъл на онова място, където пътят се разклонява: единият водеше към извора на Нимфата, където, както знаеше, го чака Луси, а другият, без да минава край извора, отвеждаше направо в замъка Рейвънсууд. Преди да стъпи на отклонението, което водеше към замъка, Едгар се позабави, мъчейки се да измисли такъв предлог за заминаването си, който да не изглежда странен. „Неочаквани вести от Единбург — шепнеше си той, — все едно, че… Но главното е по-скоро да се махна оттук.“ В този миг обаче към него изтича Хенри Аштън.

— Мастър Рейвънсууд — завика той, — ще трябва да съпроводите Луси до замъка. Няма да мога да я придружа, чака ме Норман. Той тръгва на оглед и искам да отида с него. За нищо на света не бих останал тук. А Луси се страхува да се прибере сама, макар че няма от какво да се бои: всички бикове отдавна са избити. Вървете веднага при нея.

Когато на двете блюда на везните има еднакъв по тегло товар, достатъчно е само едно перце, за да наклони едното блюдо. „Та мога ли — каза си Рейвънсууд — да оставя младото момиче само в гората! И каква опасност ме грози, ако след толкова срещи се видя с нея за последен път. При това би било неучтиво да не и съобщя за намерението си да напусна замъка.“

Като се убеди по този начин не само в благоразумието, но и в пълната необходимост да се види още веднъж с Луси, Едгар свърна по пътеката, която водеше към съдбоносния извор, а Хенри, уверил се, че Рейвънсууд отива при сестра му, се завтече в друга посока, за да намери горския и заедно с него да се наслади на любимото си занимание. Отведнъж отхвърлил всичките си съмнения, Рейвънсууд забърза към извора и като го достигна, видя, че Луси седи самотна край развалините.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)