Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Стаята бе застлана с килими, в двете камини гореше буен огън, а многото свещи, които се отразяваха в блестящата повърхност на десетте сребърни канделабъра, озаряваха всичко тъй ярко, като да беше ден.
— Не бихте ли желали да похапнем нещо, мастър Рейвънсууд? — попита сър Уилям Аштън в желанието си да наруши тягостното мълчание.
Рейвънсууд не отговори — той така се бе задълбочил в изучаване на новата обстановка на салона, че дори не чу отправения му въпрос. Едва когато лорд-пазителят повтори поканата си и прибави, че масата вече е сложена, Рейвънсууд се отърси от своята замисленост, разбрал, че ако се поддаде на обстоятелствата, ще изпадне в жалка, а може би и смешна роля; тогава направи усилие и като надяна маска на равнодушие, заговори на сър Уилям:
— Надявам се, не ви учудва, сър, вниманието, с което разглеждам промените, извършени от вас за украсата на тази зала. Докато беше жив баща ми, особено след като нашите злощастия го принудиха да се изолира от света, тя стоеше празна. Играех тук в лошо време. Ей в този ъгъл стояха дърводелските инструменти, които Кейлъб бе доставил за мен — старецът ме учеше на дърводелство; а там, където е сега големият красив свещник, си държах въдиците, ловните копия, лъка и стрелите.
— Моето синче има същите интереси — каза лорд-пазителят, опитвайки се да промени разговора, — щастлив е само когато е на полето и в горите. Но къде ли е той сега? Хей, Локхард! Изпрати Уилям Шоу за мастър Хенри. Сигурно се навърта край сестра си. Няма да повярвате, Рейвънсууд, но тази палавница се разпорежда с целия ни дом.
Ала дори този ловко подхвърлен намек не му помогна да отвлече Рейвънсууд от тъжните му мисли.
— Като си отивахме оттук — продължи той, — оставихме в тази стая няколко семейни портрета и сбирка оръжия. Мога ли да зная какво е станало с тях?
— Вижте — отвърна лорд-пазителят леко смутен, — гази стая е благоустроявана и украсявана в мое отсъствие. А известно е, че cedant arma togae77, както обичат да казват юристите. Боя се, че този път това правило е било приложено в замъка твърде буквално. Смятам, че вещите ви са непокътнати. Разбира се, аз се разпоредих за тях. Позволете ми да се надявам, че веднага щом бъдат намерени и приведени в ред, ще ми окажете честта да ги получите от моите ръце в знак на изкупление за тяхното случайно и неволно отстраняване.
Рейвънсууд сдържано се поклони и скръстил ръце продължи да оглежда залата. В този миг при тях дотича Хенри, разглезено петнадесетгодишно момче, и се втурна към баща си.
77
Оръжието отстъпва пред тогата (лат.). — Б.пр.