Диамантената колесница

— Имате предвид „лошав“, „лош“! — досети се Фандорин, объркан първоначално от непредсказуемото редуване на „р“ и „л“ в речта на деловодителя, която във всичко останало беше напълно правилна.

— Ами да, рошав — повтори Сирота. — Та тоя рошав човек обявил на сенсея дуел с пистолети. Положението на доктора било ужасно. Той изобщо не умеел да стреля и рошавият със сигурност щял да го убие и да остави дъщерите му кръгли сираци. Но ако сенсеят откажел дуела, всички щели да му обърнат гръб и дъщерите му щели да се срамуват, че имат такъв баща. А той много не искал дъщерите да се срамуват. И тогава мистър Туигс рекъл, че приема предизвикателството, но иска пет дни отсрочка, за да се подготви за смъртта, както подобава на джентълмен и християнин. И освен това изискал от секундантите да определят най-голямата дистанция, разрешена от дуелния кодекс — цели трийсет крачки. Рошавият презрително се съгласил, но поискал в замяна да не се ограничава количеството изстрели и дуелът да продължава „до резултат“. Казал, че няма да допусне такъв въпрос на чест да се превръща в комедия. Пет дни никой не видял сенсея. Някои говорели, че той тайно се качил на кораб и дори изоставил дъщерите си. Но в уречения ден и час се появил на мястото за дуел. Присъствалите там казват, че бил малко блед, но много съсредоточен. Раздалечили противниците на трийсет крачки един от друг. Докторът свалил редингота, запушил си ушите с памук. А когато секундантът махнал с кърпата си, той вдигнал пистолета, внимателно се прицелил и улучил рошавия точно в центъра на челото.

— Какво говорите?! — възкликна Ераст Петрович. — Ето това се вика късмет! Наистина, сам Всевишният се е смилил над Туигс!

— И в Сетълмента мислели така. Но скоро се разбрало как стояли нещата. Управителят на стрелковия клуб разказал, че мистър Туигс прекарал петте дни на стрелбището. Вместо да се моли и да пише завещание, той се учел да стреля с пистолет за дуели, при това от разстояние трийсет крачки. Сенсей малко оглушал, но се научил да улучва точно центъра на мишената. И как не, та той бил изразходвал няколко хиляди патрона. Всеки на негово място би постигнал същия резултат.

— Браво на него!

— Някои били на вашето мнение. Но други се възмущавали и ругаели доктора, че това било unfair play57. Един сопоранко, лейтенант от френската морска пехота, веднъж се напил и започнал да се подиграва на доктора, че бил страхливец. Сенсей въздъхнал дълбоко и рекъл: „Вие сте много млад и още не разбирате какво значи отговорност. Но ако ме смятате за страхливец, съм готов на двубой с вас при същите условия“ — и толкова съсредоточено погледнал в центъра на челото му, че оня сопоранко веднага изтрезнял напълно и се извинил. Ето какъв човек е доктор Туигс! — завърши с възхита Сирота. — Искрен човек!

— Като Пушкин и фелдмаршал Сайго ли? — усмихна се неволно Ераст Петрович.

Деловодителят кимна тържествено.

В интерес на истината Фандорин също погледна на излизащия от спалнята доктор другояче. Отбеляза си някои черти в неговата външност, които на пръв поглед не биеха на очи: твърдата линия на брадичката, непоклатимо масивното чело. Много интересен екземпляр.