Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Докторът бе човек на години и солиден, но при все това изключително приказлив. В избелелите му сини очички грееше добродушие. Добросъвестно си вършеше работата и от време на време изтриваше с ръкав потната си плешивина, заобиколена с рижо венче рядка коса. Когато се разбра, че причината за смъртта на капитан Благолепов отказва да се проясни, Туигс се разпали и потта рукна по кубето му като из ведро.
След час, две минути и четирийсет и пет секунди (изтормозеният Ераст Петрович засече по часовника) той най-сетне капитулира.
— Принуден съм да констатирам напълно здрав труп. Наистина богатирски организъм, особено като вземем предвид продължителната употреба на изсушен млечен сок от семенни кутийки на Papaver somniferum. Има само следи от тютюневи смоли в трахеята и почти незабележимо потъмняване на белите дробове, ето тук, виждате ли? (Ераст Петрович, без да гледа, каза: „Oh, yes.“) Сърцето му е като на бик. И изведнъж да вземе ей тъй да спре. Никога не съм виждал нещо подобно. Да бяхте видели сърчицето на клетата ми Джени — въздъхна Туигс. — Стените му бяха като отънели парцалчета. Когато отворих гръдния кош, направо заплаках от жал. Горкичката, имаше слабо сърце и второто раждане го съсипа.
Ераст Петрович вече знаеше, че Джени е покойната съпруга на доктора и че той собственоръчно бе извършил аутопсията, понеже двете му дъщери също имали слаби сърца, били се метнали на майка си и е било необходимо да се види каква е работата — подобни заболявания често се предават по наследство. Станало ясно, че работата е в средно изразен пролапс на митралната клапа, и сега, разполагайки с тая важна информация, докторът вече можеше правилно да организира лечението на дечицата си, които обожаваше. Фандорин още не беше наясно възхищава ли се на тоя разказ или се ужасява от него.
— Добре ли огледахте вратните прешлени? — попита не за първи път Ераст Петрович. — Нали ви казах, че е възможно да е бил ударен по врата.
— Няма никаква травма. Няма дори синина. Само едно червено петънце малко под основата на черепа като от леко опарване. Но такава дреболия в никакъв случай не би могла да има каквито и да било сериозни последици. Може би изобщо не е имало удар?
— Не знам — въздъхна младежът, който вече съжаляваше, че се е захванал с тая аутопсия. Кой знае от колко неща може да спре сърцето на закоравял опиоман.
На стола висяха дрехите на покойния. Ераст Петрович умислено се загледа в изтрития гръб на китела, в кърпената риза със сменяема яка от най-евтините — целулоидна. И изведнъж се приведе напред.
— Не знам за удар, но е имало съприкосновение! — възкликна той. — Вижте, тук личи отпечатък от п-пръст. Макар че може и да е на самия Благолепов — помръкна веднага чиновникът. — Пипнал е яката, докато я е закопчавал…
— Е, това лесно ще го изясним — докторът извади лупа от джоба, клекна зад стола. — Аха. Това е десен палец.
— В състояние сте да го определите само с поглед? — учуди се Фандорин.
— Да. Интересувах се от тия неща. Разбирате ли, моят приятел доктор Хенри Фолдс, който работи в една токийска болница, направи интересно откритие. Той изследва отпечатъци от пръсти върху древна японска керамика и стигна до извода, че разположението на линиите на вътрешните повърхности на пръстите никога не се повтаря… — Туигс отиде до леглото, вдигна дясната ръка на покойния и огледа палеца през лупата. — Не, пръстът е съвсем различен. Няма никакви съмнения… Та мистър Фолдс издига интересна хипотеза, съгласно която…
— Чел съм за пръстовите отпечатъци — прекъсна го нетърпеливо Ераст Петрович, — обаче европейските авторитети засега не виждат възможност за практическо прилагане на тая идея. По-добре проверете дали местата на отпечатъка и опарването, за което споменахте, съвпадат?
Докторът безцеремонно повдигна мъртвата глава със срязан череп и се преви одве.
— Май съвпадат. Само че какво от това? И да е имало съприкосновение, удар не е имало. Не е ясно откъде се е взело това опарване, но можете да ми повярвате, още никой не е умирал по такава причина.
— Добре, зашийте го тогава — предаде се Фандорин. — Напразно ви загубих толкова време.
Докато докторът въртеше иглата, титулярният съветник отиде в съседната стая. София Диогеновна се изправи насреща му с такъв израз на лицето, сякаш очакваше вълшебно известие: жив е татко и това току-що е било установено научно от тоя доктор англичанин.
Фандорин се изчерви и каза:
— Трябваше да установим медицински п-причината за смъртта. Така се полага.
Госпожицата кимна, надеждата помръкна на лицето й.