Диамантената колесница

Фандорин понечи да обясни на патриота, че в Русия лоши хора също никак не липсват и че той е напълно наясно, дето за един народ трябва да се съди по неговите най-добри, а не по най-лошите представители, но в тоя момент го връхлетя нова напаст.

Кръглоликият разбойник спря всяка секунда да се обръща към мостчето, задиша тежко, изведнъж се стовари в краката на Ераст Петрович и заудря якото си чело в паветата!

— Благодари ви за спасяването на неговия живот и неговата чест — преведе Сирота.

— Кажете му, моля ви, че благодарността му е приета, нека стане веднага — нервно каза титулярният съветник, хвърляйки притеснени погледи към минувачите.

Бандитът се изправи, поклони се дълбоко.

— Той казва, че е член на почтената шайка Чобей-гуми, която повече не съществува.

Словосъчетанието „почтена шайка“ толкова заинтригува Фандорин, че той помоли:

— Нека разкаже за себе си.

— Хай, кашикомаримашита55 — отново се поклони „войникът“, прибра ръце до тялото и захвана не да разказва, а именно да докладва, при което съвсем по военному гледаше предано началството, в каквато роля се оказа Фандорин.

— Произхожда от семейство на потомствени мати-йоко, с което се гордее много (това са едни благородни якудзи, които защитават малките хора от произвола на властите. Е, и ги обират пътьом, разбира се) — Сирота донякъде превеждаше, а донякъде коментираше. — Баща му имал само два пръста на ръката си (такъв е обичаят на якудзите: ако разбойникът се е провинил с нещо и иска прошка от бандата, си реже част от пръста). Всъщност той не помни баща си, хората са му разказвали за него. Майка му също е от достопочтено семейство, цялото й тяло било в татуировки чак до коленете. Когато бил на три години, баща му избягал от затвора, укрил се в един крайбрежен фар и пратил вест на жена си, която била служителка в чаен дом. Майката вързала детето на гърба си и се забързала към скалата, където се криел мъжът й, но някой я проследил и я издал на стражарите. Те обкръжили фара. Бащата не искал да се връща в затвора. Той забил нож в сърцето на жена си и после го забил в собственото си гърло. Искал да заколи и малкия си син, но не му дало сърце, така че просто го хвърлил в морето. Ала кармата не позволила детето да умре — успели да го извадят и го отнесли в сиропиталище.

— Ама че звяр е бил баща му! — възкликна потресен Ераст Петрович.

Сирота се учуди:

— Откъде-накъде звяр?

— Ами че той е заклал собствената си жена, а малкото дете хвърлил от скалата в морето!

— Уверявам ви, той в никакъв случай не би посегнал на съпругата си, ако тя самата не го е помолила за това. Те не са пожелали да се разделят, любовта им е била по-силна от смъртта. Това е много красиво.

— Но какво им е виновно новороденото?

— При нас, в Япония, на тия неща се гледа другояче, извинявайте — твърдо отговори деловодителят. — Японците са хора отговорни. Родителите отговарят за детето си, особено ако то е съвсем малко. Светът е толкова жесток! Как може да оставиш на произвола на съдбата беззащитното същество? Това би било съвсем безчовечно! Семейство трябва да бъде заедно, да не се разделя. В цялата тая история най-трогателното е, че бащата не могъл да вдигне нож срещу малкия си син…