Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Хенри погледна към нас.
— Лейди Кери, изглеждате ми уморена — каза той.
Ана му се усмихна ослепително.
— Тя носи тежък товар — каза, без да изтрива усмивката от лицето си. — И кой би могъл да знае това по-добре от вас, ваше величество?
Той я погледна малко изненадано.
— Може и да знам — отвърна той. — Дръзка сте, мадам.
Ана даже не мигна.
— Струва ми се, че всяка жена би проявила дързост, за да бъде близо до вас, ваше величество — каза тя закачливо. — Освен ако не се втурне да бяга презглава от вас по някаква причина.
Той бе заинтригуван.
— А вие бихте ли се втурнали да бягате, мистрес Ана?
— Не твърде бързо — отвърна тя светкавично.
Той се разсмя високо и дамите, сред които беше Джейн Паркър, погледнаха насам да разберат какво ли толкова съм казала, че да развеселя краля. Той потупа коляното ми.
— Радвам се, че сестра ви се върна в кралския двор — каза той. — Тя ще ни поддържа в добро настроение.
— В прекрасно настроение — казах аз, като се насилих да си придам весел вид.
Не казах нищо на Ана, докато вечерта не ни оставиха насаме и тя не започна да се съблича да си легне. Отпусна стегнатите връзки на корсажа ми и аз поех дъх с облекчение, когато почувствах, че вече мога свободно да движа издутия си корем. Почесах гърба си, видях червените бразди, които оставиха ноктите ми, и изпънах гръб, като се опитвах да облекча непрестанната болка.
— Какво си въобразяваш, че правиш с краля? — попитах аз кисело. — Опитваш се да „не бягаш бързо“, както се изрази, така ли?
— Отвори си очите — смъмри ме тя лаконично. Помогна ми да изхлузя фустата си и да надяна нощницата. Новата ми прислужница наля вода в каната под изпитателния поглед на Ана и аз се умих дотолкова, колкото бе възможно със студената вода.
— Краката също — нареди ми тя.
— Не мога да ги видя, а какво остава да ги мия.
Ана заповяда с един жест да сложат съда с водата на пода, така че да седна на стола, за да може прислужницата да измие краката ми.
— Правя това, което ми наредят — каза Ана студено. — Мислех, че веднага ще разбереш.
Аз затворих очи и с блаженство почувствах как насапунисват мръсните ми стъпала. После долових предупредителния тон в гласа й.
— Кой ти е наредил?
— Чичо. Както и татко.
— Какво ти наредиха?
— Да задържа вниманието на краля върху теб. Да те държа пред погледа му.
Аз кимнах.
— Ами да, разбира се.
— А ако не успявам, сама да флиртувам с него.
Аз се изправих и вниманието ми се насочи към нея.
— Чичо ти е казал да флиртуваш с краля?
Ана кимна.
— Кога ти каза това? И къде?
— Той дойде в Хевър.
— Бил е целия този път до Хевър, само за да ти каже да флиртуваш с краля?
Тя кимна, без да се усмихва.
— Боже мой, та той не знаеше ли, че ти щеше да го правиш, даже да не ти беше казвал? Не му ли беше известно, че флиртът ти е необходим като въздуха?
Ана се засмя неволно.
— Разбира се, че не. Той дойде, за да ми обясни, че задачата ни, нашата задача с теб, е да направим всичко възможно по време на бременността и веднага след раждането кралят да не се развлича с някоя фуста от рода на Сиймор.
— И как мога аз да попреча на нещо такова? — поисках да разбера. — През половината време ще съм затворена в родилната стая.
— Именно. Затова аз трябва да го възпра вместо теб.
Аз се замислих и детският ми страх ме завладя.
— А ако той започне да те харесва повече?
Усмивката на Ана беше отровно сладка.
— Какво значение има? Нали и двете сме Болейн?
— И чичо ни Хауърд ли мисли така? Изобщо ли не мисли за мен, прикована на легло в очакване на раждането, докато сестра ми флиртува с бащата на моето дете?
Ана кимна.
— Да. Точно така. Изобщо не го е грижа за теб.
— Не исках да се връщаш в кралския двор като моя съперница — казах намусено.
— Родена съм да ти бъда съперница — каза тя без заобикалки. — Както и ти на мен. Ние сме сестри, нали така?
Тя го правеше така леко, красиво и с чар, че никой дори не разбра какво се случваше. Играеше на карти с краля и играеше толкова умело, че да загуби само няколко точки. Пееше песните му и ги предпочиташе пред всички останали, независимо от кого бяха написани. Насърчаваше Томас Уайът и още десетина мъже да се навъртат около нея, така че кралят да остане с впечатлението, че тя е най-изкусителната придворна дама. Където и да отидеше Ана, около нея постоянно се лееше смях и музика — а тя живееше в двор, жаден за забавления. През дългите зимни дни най-важното задължение на придворните беше да забавляват краля; но Ана нямаше равна на себе си. Само на Ана се удаваше да бъде неустоима и предизвикателна от сутрин до вечер, при това да изглежда така, сякаш това е естественото й състояние.