Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— А ако все пак успея да ги запазя?
— Казвам ти, не си струва рискът. Ще ги открият.
— Не и ако ги изпратя на електронната си поща, преди да ги изтрия. Телефонът ми е PDA, Уолт, и е съвместим с микрочипа за фотоапарата. Дай ми достатъчно време и ще успея да изпратя поне няколко снимки.
През следващите десетина минути Уолт всячески се опитваше да увърта и хитрува, отклонявайки все по-настоятелните молби на диспечерите да се приземи незабавно. Фиона размени микрочиповете и започна изпращането на снимките. Само че файловете бяха твърде големи и процесът бе изключително бавен.
Уолт приземи планера — малко по-твърдо от обикновено — карайки Фиона да изхълца от уплаха. Използва инерцията и насочи самолета към една от трите подвижни стълби на единствената писта. Хеликоптерът кацна точно пред тях — толкова близо, че въздушната струя от въртящите се перки разклати планера като детска играчка и го избута около метър назад, като едва не повреди опашката му. Пилотът изгаси двигателя. Два бели джипа на федералните власти спряха встрани.
— Докъде сме? — извика Уолт към Фиона.
— Трябва ми още време — тревожно отвърна тя.
— Зарежи всичко и просто ги изтрий.
— Чипът е извън фотоапарата; няма нищо за изтриване. Не мога да ги изтрия от телефона, преди да са се изпратили, а това става ужасно бавно.
Мъж във военна униформа похлопа по плексигласовия капак.
— Прибери телефона в джоба си — инструктира я Уолт и наведе глава, преструвайки се, че пипа нещо по таблото.
— Отворете незабавно! — изкрещя военният.
— По-интересен ще им е фотоапаратът, отколкото телефонът — каза Уолт възможно най-тихо, за да не го чуе мъжът отвън.
— Ще им стане доста интересен, като разберат, че вътре няма чип — отвърна тя. — Чакай! Имам резервен… момент… можеш ли да ми осигуриш трийсет секунди?
Военният отново похлопа по капака.
— Десет секунди — отчаяно прошепна тя.
Уолт плъзна встрани малкия триъгълен отдушник от своята страна на капака и се наведе към отвора.
— Спътничката ми се чувства малко зле след полета. Трябва й минутка да се възстанови.
— Отворете незабавно кабината, иначе ще разбия капака!
— Секунда само, моля ви — настоятелно повтори Уолт.
— Добре съм вече — обяви тя, изправи глава и помаха на униформения мъж. После подпря брадичка на рамото на Уолт и с нежна усмивка прошепна в ухото му: — Телефонът продължава да изпраща.
— В чантата — прошепна той с ръка пред устата, преструвайки се, че почесва носа си.
Уолт отвори капака на кабината. Военният ги инструктира да излязат от самолета. Шерифът усещаше, че положението е сериозно, и се запита дали не бе въвлякъл Фиона в нещо, за което по-късно щеше да съжалява.
Тя се зае да прибира нещата си.
— Не пипайте нищо, госпожо. Ние ще съберем вещите ви.
— Ама защо? — запротестира Фиона. — Той пилотира това чудо. Негова бе идеята за романтична среща в небето по залез-слънце. Да ме пита човек защо се съгласих! Голяма романтика, няма що! Толкова ми е лошо, сега пък и вие се появихте. Кои сте вие всъщност?
— Навлязохте в забранена територия — констатира униформеният офицер и посочи към слушалките й. — Чухте ли разговора ни с пилота?
— Единственото, което той ми каза — смутено отвърна тя, стиснала в ръка чантата и фотоапарата, — е това, че се налага да кацнем принудително. А най-смешното в случая е, че май трябва да ви благодаря. Струва ми се, че току-що ми спестихте летенето обратно до Сън Вали.
— Пуснете чантите, госпожо. Моля ви. Просто ги оставете там.
— Това е фотоапаратът ми — запротестира тя.
— Ще се наложи да го погледнем.
— Уолт! Направи нещо! Нали си шериф!
Офицерът обърна поглед към Уолт, който най-после се представи и показа значката и документите си. Военният ги пое и започна да ги разглежда.
— По работа ли сте тук, шерифе?
— Не. Реших да организирам малка вечерна разходка. Исках да впечатля тази жена.
— Изумително! — обади се Фиона. — Чудно ми е какво ли ще измислиш за втората среща.
Офицерът неволно се усмихна, но бързо се овладя.
— Ще се наложи да си поговорим — обърна се той към Уолт. — И с двамата — допълни и премести поглед върху Фиона. — Ако всичко това се окаже вярно, нямате основание да се тревожите.