Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
45.
Вдясно от безмоторния самолет се появи ято прелетни канадски жерави. Размахваха широко криле в съвършен синхрон, опънали шии, и отдалеч лесно можеха да се сбъркат с гъски или лебеди. Но след по-внимателен поглед ясно се виждаше, че са твърде изящни за гъски и прекалено големи за лебеди. Движеха се като трептяща V-образна нишка, като самостоятелен жив организъм на фона на огненочервеното небе.
Уолт посочи ятото на спътничката си. Усети дланта й върху рамото си и тайно се наслади на мимолетното й докосване. Фиона очевидно споделяше мнението му, че подобен момент е достоен за безмълвно съзерцание, а не за радостни възгласи в и бездруго шумната кабина, и това само засили топлите му чувства към нея.
Ятото се насочи към планера, водено от любопитство или пък от заблуда, че виждат себеподобно. Жеравите прелетяха толкова близо, че Уолт за кратко успя да различи не само разрошените им от вятъра нежни пера, но и очите им — неподвижни лъскави мъниста. Ятото отмина и под него, като зад вдигната завеса на фона на необятната пустиня, внезапно се появиха очертанията на хеликоптер. Приличаше на огромно, агресивно насекомо.
Фиона стреснато подскочи в седалката си и чукна главата си в плексигласовия таван.
Военен хеликоптер, според преценката на Уолт, изключително бърз и маневрен. Двамата пилоти в кабината също приличаха на насекоми. Помощник-пилотът посочи с ръка изпъкналите слушалки, монтирани върху шлема му.
Уолт нарочно бе сменил радиочестотата, за да избегне комуникацията с кулата за въздушен контрол, откъдето незабавно щяха да му наредят да напусне забранената зона, преди Фиона да успее да направи снимките. Даде знак на пилотите от хеликоптера, че е разбрал молбата им, и бързо настрои радиостанцията. Свърза се с диспечерите от Въздушен контрол, представи се и изслуша инструкциите им да превключи на друга честота, за да комуникира директно с пилота на хеликоптера.
Изслуша стандартното предупреждение, изречено с подобаваща строгост: Уолт бе навлязъл без разрешение във въздушно пространство с ограничен достъп и незабавно трябваше да приземи планера на малкото летище в Арко, окръг Бют, където в момента ги чакаше буксировчикът. Предупредиха го, че предстои проверка на борда на самолета му и арест. Стандартната реплика за „проверка на борда на самолета“ го накара да се усмихне — кабината на безмоторника едва побираше двама пътници. Онова, което го тревожеше, бе вероятността да го арестуват. Не възнамеряваше да използва най-силния си коз — служебното си положение — поне докато не кацнеха.
— Ще искат да видят апаратурата ти — извика Уолт на Фиона. — Ако разберат, че сме дошли да шпионираме, а не на разходка, ни чакат големи неприятности. Само това ни липсва и на двамата. Най-добре ще е да изтриеш всички снимки на ядрената лаборатория. Запази пейзажите, поне ще имаме оправдание за фотоапарата.
— С колко време разполагаме?
— Вече ни ескортират. Трябва да кацна незабавно.
— Колко ще отнеме все пак?
— Пет-десет минути. Трябва да обърна посоката заради вятъра. Няма да започнат да стрелят по нас без предупреждение. Защо питаш?
— Можеш ли да се забавиш повече от десет минути?
— Колко време ти е нужно, за да изтриеш няколко снимки? Едва ли ще…
— Уолт — прекъсна го тя, — някои от снимките са уникални. Сърце не ми дава да ги унищожа.
Десетина минути по-рано бяха прелетели над една от постройките в района на лабораторията, около която кипеше усилена изкопна работа. Долу гъмжеше от багери и работници, въпреки че минаваше седем вечерта. Очевидно имаше някаква неотложна работа за вършене. Уолт вероятно бе задействал радара им, обикаляйки над разкопките. Фиона успя да направи десетки снимки, в това число и на Пахсимерой Вали в северозападна посока. Шерифът възнамеряваше да ги разгледа на спокойствие, но не искаше да ги арестуват, затова бе готов да се лиши от тях.
— Не си струва.
— Снимките се съхраняват в микрочип, голям колкото нокът. Едва ли ще ни претърсват толкова старателно. Мога да го скрия в сутиена си. Предполагам, че няма да ни събличат. — Уолт мълчеше. — Нали? — добави тя настоятелно.
— Обектът се охранява от военните. Кой може да знае какво ще направят? Но ако открият този чип у теб, особено пък старателно скрит, считай, че сме го загазили. Тези хора изобщо не си поплюват.
Фиона замълча, обмисляйки ситуацията.
— Мога да сложа парола за достъп до фотоапарата.
— Фасулска работа за тях. Освен това колкото повече се прикриваме, толкова по-съмнителни ставаме. Излишни усилия. Изтрий ги. Ще ти осигуря десетина минути.