Смъртоносна гледка

— Работя по въпроса.

Уолт умело насочи планера в широка спираловидна траектория към безоблачната синева, носен от топлите планински въздушни течения. Убийствена гледка, помисли си той. Вдясно от тях, като езеро сред пустиня, се простираше необятната централна равнина на Айдахо, тук-там осеяна с конусите на притихнали в хилядолетен сън вулкани, които приличаха на изкуствени. Видяха постройки, подобни на бункери, опасани със сложни плетеници от тръби и площадки за обслужване на товарни самолети. Толкова секретна бе дейността, която се извършваше тук, и така важна за националната сигурност, че на всички сателитни карти в интернет този район фигурираше като сиво петно. Теренът дори не бе отбелязан правилно на картата — а интересът на Уолт бе насочен именно към него.

От планините извираха реки и потоци и лъкатушеха от запад на изток. Теорията на Уолт за наличие на зараза имаше тежест единствено ако съществуваше подпочвена вода, течаща в северозападна посока от Ядрената лаборатория на Айдахо. Според предварителните му проучвания еднородният водоносен хоризонт на Роки Маунтин, простиращ се от Канада до Мексико, също бе ориентиран основно на юг и съвсем леко на изток. Шерифът искаше да добие представа от птичи поглед, с цел да потвърди или отхвърли теорията си, но достъпът до въздушното пространство над ядрената лаборатория бе ограничен и наложената забрана се спазваше изключително строго.

Уолт реши да нахлуе в забранената територия и да оправдае действията си с „неволна, но неизбежна пилотска грешка“. Надяваше се, че вечерните въздушни течения ще задържат планера във въздуха достатъчно дълго, за да успее да направи нужните маневри и да заеме позиция. В стремежа си да набере още височина, той продължи да се изкачва по изящната, широка около километър траектория на въздушната спирала. Достигна 3300 метра над морското равнище — 1800 метра над земята — и задържа планера. По-нагоре щяха да са им нужни кислородни бутилки.