Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Бях на среща с жена. Опитвах се да създам романтична обстановка. Искате да ме арестувате за това? Добре, признавам се за виновен.
В погледа на Еймиш проблесна гневна искра. Понечи да каже нещо, но стисна зъби и премълча. Ала Уолт продължи да го дразни, ухилен глуповато до ушите. Целта му бе да го унижи и да го накара да се почувства така, сякаш самият той бе на разпит.
— Тази лаборатория се намира под непрекъснато наблюдение — гордо каза Еймиш. — Дори и в момента ни наблюдават. — Той посочи към двете камери в стаята. — Всичко се записва, разследва и разглежда като под лупа. Отговаряме за действията си пред шест различни министерства. Отчитаме се пред Комисията по ядрено регулиране. Сигурно много хора си мислят, че в Ядрената лаборатория на Айдахо се върши някаква конспирация, като се вземат предвид материалите, с които работим, и секретното естество на проучванията ни. Около обекта редовно се организират протести и демонстрации и сме наясно с общественото мнение. Представляваме чудесна мишена за еколозите. Но тази лаборатория освети първия град в света с атомна енергия. Тук е бил създаден и тестван ядреният двигател за подводници. Критични ситуации като тази на „Остров Три Мили“ са приключвали успешно благодарение на нашата апаратура за симулация на ядрени аварии. Това място е важно. А онези, които работят тук, не могат дори носа си да почешат без някоя подкомисия в Сената да разбере за това. Ние не сме престъпници. Независимо какво мислят за нас хората като шериф Уолт Флеминг. Тук няма нищо, което да ви помогне в разследването на онова убийство. — Уолт го погледна изненадано. — Четем вестници, шерифе.
Уолт изпита огромно желание да скочи и да удари мъжа отсреща, не толкова от гняв, колкото от безсилие, но успя да се овладее. Самоувереността му караше шерифа да губи почва под краката си. На вратата се почука и в стаята влезе някакъв мъж, който прошепна нещо на ухото на Еймиш.
— Тази вечер се прибирате вкъщи, но случаят не е приключен. Ще докладваме за вашето нарушение на някои от вече споменатите шест министерства. Сигурен съм, че съвсем скоро ще се наложи отново да давате обяснения. Доста глупав ход от ваша страна, шерифе. Никого не успяхте да заблудите с цялата тази въздушна акробатика.
Щом го пускаха още тази вечер, значи не бяха успели да открият снимките.
Час по-късно — около девет вечерта — Уолт и Фиона бяха откарани с кола до летището в Арко, където ги чакаше буксировчикът.
Двамата не обелиха и дума пред придружаващите ги служители от охраната. Но веднага щом слязоха от автомобила и останаха сами, шерифът нетърпеливо се обърна към Фиона.
— Е?
Тя стисна устни и намести удобно през рамо чантата с фотографското оборудване.
— Обадих се.
— За снимките ли говориш? Успя ли да ги изпратиш?
— Говоря за другото обаждане — отвърна тя. — Защо според теб се измъкнахме толкова лесно?
— Хилабранд?
Тя кимна ядосано.
— Но… те не разполагаха с нищо, за което да ни обвинят — запротестира Уолт. — Защо е било нужно да въвличаш Хилабранд в това, при положение че така или иначе щяха да ни пуснат?
— Дай да се разберем! Ядосан си ми, че измъкнах и двама ни оттам?
— Не съм ти ядосан. Но те нямаха никакви доказателства.
— Бяхме затворени в стаи за разпит. Взеха телефона ми. Моят телефон, не твоя. А всички снимки бяха вътре. В крайна сметка точно затова ме взе със себе си, нали? Вече говорихме за това.
— Грешиш — възрази Уолт. — Дори не се бях сетил за Хилабранд, докато ти не го спомена.
— Не е вярно — отвърна тя.
— Вярно е! Помолих те да дойдеш, за да направиш снимки. Ако не ни бяха свалили принудително, аз сам щях да сляза, за да огледам онези разкопки. Моля те, чуй ме, дори през ум не ми е минавало да използвам твоята… връзка… с Хилабранд за лични облаги. Даже ми стана смешно, когато го спомена, Фиона. Ако смяташ, че съм способен на такова нещо, значи изобщо не ме познаваш.
— Нямам връзка с Роджър, ако искаш да знаеш. Дори и да е имало нещо, тази вечер сложи край на всичко. Почувствах се като непослушно момиченце, което се обажда на татко си. Кой знае какво си е помислил. Десет минути по-късно ни пуснаха. Очаквам да ми благодариш.