Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Фиона отвори дамската си чанта.
— Може ли да звънна? — попита тя и посегна към телефона си, изпреварвайки реакцията на офицера.
— Не пипайте нищо — каза той и разпери длан срещу нея.
Фиона хвърли поглед към Уолт и обърна телефона с екрана към него. Пъстроцветният дисплей показваше, че снимките са били изпратени — или поне така изглеждаше.
— Не мога ли да се обадя на някого да дойде и да ме вземе? — попита тя офицера.
Точно тогава Уолт проумя, че Фиона не бе успяла да изтрие снимките от микрочипа и в момента държеше уликите в ръката си.
— Очевидно не — обади се Уолт. — А освен това ми се струва, че от теб се иска да предадеш и телефона си.
Фиона го подаде на военния и хвърли тревожен поглед към Уолт, което потвърди подозренията му.
— Може би ще ти позволят да се обадиш, когато ни отведат на мястото, където ще ни разпитват — предположи шерифът.
Офицерът не възрази.
— А защо трябва да ни водят някъде? — оплака се Фиона. — Той каза, че просто трябва да си поговорим.
— Униформените служители, в това число и аз, винаги водят хората някъде за разпит — каза Уолт.
Фиона го изгледа свирепо.
— Моля те, кажи ми, че си скалъпил тази история, за да ме впечатлиш. Кажи ми, че това е някаква извратена шега — каза тя и погледна офицера с надежда.
— Опасявам се, че не е — отвърна той.
— Като говорим за романтични срещи — обърна се Фиона към Уолт, вживявайки се в ролята си с подозрителна лекота, — искам да знаеш, че тази беше пълен провал!
46.
— Радиостанцията на безмоторния самолет е в пълна изправност, наясно ли сте с това? — попита мъжът, който водеше разпита на Уолт.
Представи се с името Ръсел Еймиш — непривлекателен мъж, около 45-годишен, който изговаряше гласните носово, а на врата си имаше лилаво петно, подобно на онези, които тийнейджърите си оставяха по шиите след страстни целувки. Личеше си, че някога човекът е бил в добра физическа форма, но се бе занемарил и сега изглеждаше като омекнал плод, отдавна забравен на дъното на купата. В черните му очи се четеше презрение към полицейската значка на Уолт.
Шерифът срещна и самонадеяни младоци — частни охранители, опиянени от усещането за власт, които си въобразяваха, че заплахите им имат някаква тежест. Въпросният мъж, Еймиш, си придаваше излишна важност; всъщност просто имаше договорни отношения със „Семпер“, а „Семпер“ имаше договорни отношения с правителството. Притежаваше някакви пълномощия, но шерифът стоеше по-високо в йерархията от него и това не беше тайна и за двамата.
Разделиха Уолт и Фиона незабавно, качиха ги в отделни коли и ги отведоха в безлична едноетажна сграда, пред която висеше американското знаме. Наблизо имаше още няколко подобни постройки, а наоколо им, докъдето поглед стигаше, се простираше необятната пустиня. Другите сгради приличаха на големи гаражи. Може би бяха входове към подземни тунели или складове или пък изпълняваха редица други — неизвестно какви — функции. Ядрените изпитания бяха територия, напълно непозната за Уолт.
— Нека го наречем пилотска грешка — каза Уолт и се огледа наоколо. Акустичен таван. Две видеокамери. Маса с винилово покритие, а върху нея — касетофон.
— Не разбирам много от безмоторни самолети, шерифе. Знам само, че във въздуха ги държат въздушните течения и вятърът, но посоката на полета се определя от пилота.
— На около три хиляди метра височина попаднахме на силно течение от север, което ни отнесе над вашето въздушно пространство — каза Уолт. — Трябва да го има на радара ви. Проверете траекторията на полета. Опитвах се да се измъкна от течението и да се върна обратно. — Той замълча и се вгледа в очите на мъжа отсреща, опитвайки се да разбере дали е проверил показанията на радара. — Когато човек пилотира безмоторен самолет, господин Еймиш, не е лошо да има писта наблизо, където да кацне. Въпреки красивата гледка, която предлага вашето въздушно пространство, при всички положения бих предпочел да имам на разположение прав бетониран участък някъде под мен.
— Пътуването ви служебно ли беше или не?
— Не беше. Виждате, че съм цивилен, господин Еймиш. В процес на развод съм, както лесно може да се уверите — Уолт сниши глас, — и ми се щеше да се впусна в нещо ново, ако ме разбирате. Търсех начин да я впечатля и се спрях на този: „Топ Гън“ и „Нешънъл Джиографик“ в едно. Можеше и да успея, ако не й беше станало лошо и ако вие не се бяхте намесили.